БНБ: Ръст на БВП може да имаме при групов имунитет срещу COVID-19

По-съществено нарастване на реалния БВП на верижна база през второто и третото тримесечие на тази година ще има с напредъка през следващите месеци в постигането на групов имунитет срещу COVID-19. Той ще позволи поетапно смекчаване на противоепидемичните мерки в България и в основните търговски партньори на страната. Това са очакванията на Българската народна банка, записани в най-новото издание „Икономически преглед“ –  брой първи за тази година.

В него централните банкери посочват, че в съответствие с международната конюнктура и тенденциите в стокообмена външното търсене на български стоки и услуги ще отбележи на годишна база значителен растеж в периода от април до септември, което в голяма степен ще се дължи и на ефекта от ниската база през 2020 г.

Прогнозата е съставена въз основа на допускането, че съществена част от наложените през четвъртото тримесечие на 2020 г. ограничителни мерки в другите страни от ЕС и в България ще бъдат удължени до края на юни.

През първата половина на тази година очакванията са общото салдо на текущата и капиталовата сметка на страната да е на плюс, като остане близо до нивото от края на миналата година при допускане за постепенно овладяване на пандемията от COVID-19. През третото тримесечие обаче то трябва да се повишава най-вече под влияние на прогнозираното увеличение на нетните приходи от туристически и транспортни услуги.

От централната банка напомнят, че през 2020 г. спадът на реалния БВП на България беше 4,2%, като отрицателен принос за него имаха всички подкомпоненти с изключение на правителственото и частното потребление.

През четвъртото тримесечие на миналата година се наблюдаваше известно подобряване на условията на пазара на труда спрямо третото тримесечие, с понижение на равнището на безработица, както и нарастване на номиналната компенсация на наетите. През първото тримесечие на тази година. краткосрочните конюнктурни индикатори в България дават предимно сигнали за продължаващ верижен растеж на икономическата активност въпреки удължаването на периода на действие на противоепидемичните мерки в страната.

През второто и третото тримесечие ще има плавно ускоряване на инфлацията в резултата на за възходяща динамика на международните цени на храните и на петролните продукти през този период спрямо края на 2020 г.

В макроикономическата прогноза на БНБ, изготвена към 26 март, се посочва, че годишната инфлация през март се ускори спрямо края на 2020 г. и възлезе на 0,8%. За това допринесе свиването на отрицателния принос при енергийните продукти в резултат от силната възходяща динамика на международната цена на петрола на годишна база.

Базисната инфлация се повиши спрямо края на предходната година поради отслабване на тенденцията към поевтиняване на нехранителните стоки, както и поради косвени ефекти от поскъпването на горивата. От началото на годината в групата на храните се формира тенденция към забавяне на годишния темп на растеж на цените, което се дължи главно на поевтиняване на непреработените храни.

Финансови потоци

През първите два месеца на тази година спрямо края на 2020 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се ускори. Динамиката отрази продължаващото отлагане на потребление на някои стоки и услуги от страна на домакинствата, ограничената инвестиционна активност на фирмите, както и поддържането от икономическите агенти на предпазни спестявания в условията на запазваща се несигурност относно развитието на пандемията от COVID-19.

При кредита за частния сектор се запази тенденцията към забавяне на годишния растеж под влиянието на фактори от страна както на търсенето, така и на предлагането.

Според прогнозите на БНБ през второто и третото тримесечие на годината темповете на растеж на депозитите ще останат сравнително високи.

При кредита за бизнеса и домакинствата може да се очаква допълнително забавяне на растежа под влияние на постепенното изтичане на удължените срокове по мораториума върху плащанията по банкови кредити. След него е възможно да се наблюдава увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще повлияе за известно повишение на лихвените проценти по новите кредити.

Банковите активи се повишиха с 9% на годишна база към февруари. Най-голям принос за растежа през първите два месеца на годината имаха чуждестранните им активи, като същевременно се наблюдаваше понижение на свръхрезервите им в БНБ. Възможно обяснение за тази динамика е търсенето от страна на банките на по-доходоносни възможности за инвестиране на свободните ликвидни средства при спазване на наложените от БНБ ограничения за техните чуждестранни експозиции.

Спрямо края на 2020 г. беше отчетено слабо понижение на чуждестранните пасиви на банките, в резултат на което за периода нетните чуждестранни активи отбелязаха увеличение със 7,5 млрд. лв. и към февруари достигнаха 15,3 млрд. лв.

През първите два месеца на годината годишният растеж на кредита за фирмите и домакинствата продължи да следва тенденция към забавяне и към февруари възлезе на 4,1% (4,5% в края на 2020 г.).
Динамиката на кредита продължи да се влияе от фактори както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането.

Резултатите от Анкета за кредитната дейност на банките показва признаци за потиснато търсене на кредити за инвестиционни цели и намаляване на търсенето на потребителски кредити в условията на запазваща се несигурност по отношение на бъдещото развитие на макроикономическата среда, при продължаващо затягане на кредитните стандарти и условия от банките през четвъртото тримесечие на 2020 г. Тези тенденции се запазват и през първите два месеца на тази година.

Същевременно използването от фирмите и домакинствата на възможността за разсрочване на изискуеми задължения към банките по линия на частния мораториум, както и продължаващото отпускане от търговските банки на кредити, гарантирани от Българската банка за развитие (ББР) по правителствената мярка в подкрепа на уязвими фирми и домакинства са фактори, които подкрепят кредитния растеж.

При новоотпуснатите кредити на домакинствата се наблюдава слабо понижение на обемите през първите два месеца на 2021 г. в сравнение с края на предходната година, което бе повлияно в най-голяма степен от по-ниския размер на новите потребителски кредити.

Банките отчитат повишение на търсенето на жилищни кредити, за което основно влияние са оказали необходимостта от финансов ресурс за закупуване на първо или допълнително жилище, запазващите се на ниски нива лихвени проценти, както и перспективите за развитие на имотния пазар.

Очакванията на банките за първото тримесечие са за известно повишение на търсенето на кредити както от фирмите, така и от домакинствата, като в сектора на предприятията се очаква повишението да бъде концентрирано в сегмента на краткосрочните кредити.

През второто тримесечие депозитите на неправителствения сектор в банковата система ще  нарастват с темпове, близо до наблюдаваните през първите два месеца на годината, но ще следват плавна тенденция на забавяне от втората половина на годината в съответствие с прогнозираното постепенно засилване на икономическата активност.

От страна на търсенето, несигурността относно бъдещото развитие на макроикономическата среда, както и относително слабата инвестиционна активност на фирмите, е вероятно да имат ограничаващ ефект върху растежа на кредита за частния сектор.

Лихвени проценти

През второто и третото тримесечие лихвите по депозитите ще се запазят на достигнатите исторически ниски равнища, за което ще допринасят продължаващият значителен приток на привлечен ресурс и високата ликвидност в банковата система. С постепенното изтичане на удължения срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките може да се очаква увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще повлияе за известно повишение на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити.

Валутни резерви

Динамиката на финансовите потоци, генерирани в процеса на взаимодействие на външни и вътрешни икономически фактори, допринася за намаление на международните валутни резерви на България. Към края на март пазарната стойност на международните валутни резерви (отчитаща валутнокурсови и ценови разлики) – актив по  баланса на управление „Емисионно“ на БНБ, възлезе на 28,7 млрд. евро (56,1 млрд. лв.), като се понижи с 2,2 млрд. евро (4,2 млрд. лв.) спрямо края на миналата година.

Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет понижението на международните валутни резерви съответства на намаление на балансовата стойност на пасивите на управление „Емисионно“. Основен принос за понижението на пасивите на управление „Емисионно“ през първото тримесечие на годината спрямо декември 2020 г. има намалението на резервите на банките в БНБ и по-конкретно на свръхрезервите им.

През второто и третото тримесечие е възможно допълнително понижение на нивата на поддържаните от банките свръхрезерви по сметки в БНБ. В условията на висока ликвидност в банковата система и забавящ се растеж на кредита за частния сектор може да се очаква банките да търсят алтернативни и по-доходоносни възможности за инвестиране на свободните си ликвидни средства чрез увеличение на чуждестранните си активи и на портфейлите си от ДЦК на българското правителство, при спазване на изискваните от БНБ ограничения за техните експозиции.