Големите кредиполучатели на ББР не дойдоха на срещата с министъра

Големите кредиполучатели на Българската банка за развитие (ББР) не дойдоха на срещата със служебния министър на икономиката Кирил Петков. Тя бе насрочена за 10.30 часа днес, но след огромно закъснение Петков се появи сам пред медиите.

От думите му стана ясно, че шест компании са изпратили писма до министерството, в които се извиняват, че няма да присъстват и обясняват, че изплащат надлежно задълженията си. „Добрата новина е, че няма просрочия“, каза министърът. Към момента обаче не е ясно какви са условията, при които тези фирми са получили заеми от ББР, с каква лихва и с какви обезпечения. Предстои тази информация да бъде разкрита от новия одитен комитет на банката.

Две от дружествата - "Благоевград-БТ" АД и "Транспект" АД, не са установили контакт с Кирил Петков и за тях не се знае дали и как плащат вноските по кредитите си.

Потвърждение за присъствие е получено единствено от "Параходство Български морски флот", но в крайна сметка и те не изпратиха свой представител Петков обаче го похвали с „най-изчерпателното писмо“, в което обясняват, че отпуснатият заем от ББР (над 60 млн. лв.) е „фокусиран в експортната дейност на дружеството“.

От дружеството публикуваха писмото си, от което става ясно, че в  момента процентното съотношение на актуалната кредитна експозиция на компанията е  47 % към чужди и 53 % към български кредитни институции. Според писмото ББР не е отпускала грантово финансиране и затова заемът не ощетява малките и средни предприятия в страната. не е отпускала грантово финансиране. „ За периода на сътрудничеството с ББР, Параходство БМФ АД е платило на банката над 21 млн. лева лихви, такси и комисиони, които вероятно са били използвани в допълнение на ресурса за подпомагане на малки и средни предприятия“, пише в писмото.

Според Петков все още седи въпросът за скандалните 1 млрд. лв., отпуснати под формата на кредити на 8 дружества – това ли е най-доброто целево използване на тези пари.

Служебният министър обясни още, че във ведомството са получени множество „интересни“ сигнали от малки и средни предприятия, които не са имали достъп до кредити.

Той увери, че министерството е отворено за тези сигнали и всеки такъв ще бъде разгледан и проучен и ще се установи защо ББР е отказала да отпусне финансиране. Петков обясни, че някои фирми са чакали по 2 месеца за среща с представител на ББР. „Нека всеки, който има въпроси и проблеми с ББР във връзка с кредитирането на малки и средни предприятия, да се свърже с нас. Ние ще изискаме отговор от ББР за всеки един отказан кредит, който е целесъобразен и е в малките и средни предприятия", гарантира Петков.

Според него този тип сигнали са много ценни, защото целта е  тази банка да продължи да работи за малките и средни предприятия. Той припомни, че решението ББР да не може да отпуска повече от 5 млн.лв. кредити е взето точно, за да може банката да върши това, за което е създадена - да финансира малкия и среден бизнес.

Припомняме, че става дума за 8 дружества, които са получили кредити за над 1 млрд. лв. В средата на май Петков обяви, че от общо 1,9 млрд. лв. кредити на Българска банка за развитие към частни фирми (извън търговските банки), 1,8 млрд. лева - тоест 95% от всички - са към едва 20 клиента, 8 от които са взели над 1 млрд. лв. 

Разпределението на сумите е следното:
Кредити с размер над 140 млн. лв. – "Слънчев ден" АД, "Благоевград-БТ" АД, "Роудуей кънстракшън" АД,
Кредити с размер над 115 млн. лв. –  "Маркет инвестмънт" АД (Техномаркет), "Интернешънъл инвестмънтс" ЕАД
Кредити с размер над 60 млн. лв. – "Параходство БМФ" АД, "Транспект" АД, "Инса Ойл" ЕООД

Скандалът в ББР се разрасна почти веднага след като служебното правителство встъпи в длъжност и обяви, че във финансовата институция започва цялостна ревизия, която да установи как и при какви условия се разходват държавни средства. 

След няколко опита на новия икономически министър да разбере какво се случва в банката и пълна смяна на одитния комитет на институцията, вчера се стигна и до отстраняване на членове на надзорния съвет - Митко Симеонов и Велина Бурска с бяха освободени заради отказ да се срещнат с Кирил Петков.

По-рано днес в сутрешния блок на Нова телевизия уволнените Симеонов и Бурска дадоха пространно интервю, в което обясниха, че не са отишли на срещата, защото не желаели да присъстват, тъй като ще има запис. „Досега не сме давали интервюта. Това за нас е несвойствено и решихме да се възползваме от нашето право да не бъдем записвани“, обясниха те в национален ефир, където разговорът също се записва... В края на разговора в студиото Симеонов подчерта, че надзорният съвет не провежда срещи с кредитоискатели, а това е работа на експертите на банката. 

Още преди седмица министърът се оплака, че членове на надзора блокират информацията за отпуснатите големи кредити, което не дава възможност да се види как е защитен общественият интерес. На вчерашната покана за среща се яви единствено председателят на надзорния съвет Стамен Янев. Той разказа, че е в надзорния съвет на ББР от осем месеца и че в този период е бил свидетел на затруднена комуникация между управителния съвет и надзора и му е било трудно да достига до всичката информация, от която е имал нужда, за да знае какво точно се случва в банката.

Важно е да се уточни, че надзора на ББР одобрява отпускането на всеки кредит над 5 млн. лв. Процедурата по назначаването на нов надзор и ново ръководство на ББР обаче е тромава и бавна и е нужно одобрението на БНБ. Номинирани за членове на надзора са Васил Щонов и Валентин Михов. 

До лятото на 2020 г. председател на Надзорния съвет на ББР беше бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов, а след това поста пое Стамен Янев, когото Кирил Петков възстанови на поста директор на Българска агенция за инвестиции.

Възможността Кирил Петков да смени надзора на ББР се появи, след като той сключи договор за дарение с търговската банка, притежавала до момента осем броя безналични акции, всяка с номинална стойност 100 лева, (000055% от капитала на ББР), по силата на който търговската банка прехвърли на държавата правото на собственост върху акциите.

Така министърът на икономиката, в качеството си на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в общото събрание на акционерите на ББР, може да предприеме всякакви допълнителни, необходими корпоративни действия.

Всички тези промени се случват на фона на уверенията на ръководството на ББР, че са максимално прозрачни и съдействат на служебния министър на икономиката. Въпреки това Петков среща явна съпротива и вероятно това е мотивът всички срещи със замесените лица да са публични.