Същата тенденция се наблюдава и по отношение на дистанционното обучение. Само 36% от българите са съгласни, че то работи добре. Цифрата е под средната за ЕС от 45%. Успоредно с това, за 57% от българите е лесно да помагат на децата си, което е близо до средното от 60% за наблюдаваните страни.
Ние сме близо до средното за ЕС по отношение на възприемането на телемедицината – 55% от българите и 58% от европейците биха се възползвали от нейните предимства. В същото време само 17% от хората у нас вярват, че тя функционира добре, което е далече под средното ниво за ЕС от 45%. Обяснението за това противоречие е, че телемедицинските практики не са широко разпространени в България и повечето хора не са запознати с тях – само 7% казват, че вече са ползвали такива услуги.
Бъдещето на финансовите услуги
Пандемията засили използването на дигитални финансови услуги. Най-често европейците пазаруват онлайн – 73%. Хората бързо приеха и онлайн инструментите за комуникация с финансовите институции – 70% казват, че харесват възможността да заявяват кредити онлайн, да получават информация за заемите си без да посещават офис или да плащат вноските си от разстояние. На трето място с 68% е информирането през електронни устройства, а не от печатни медии. Европейците харесват и безналичните плащания, които са използвани от 66% от респондентите.
Проникването на безконтактни решения ще продължи и през следващите 10 години според 80% от участниците в проучването. Данните от „Обсерватория“ показват, че най-лесно ще възприемем онлайн пазаруването, което е на първа позиция със 79%. На втора е възможността да се информираме през екрана на мобилно устройство със 76%. На трето място е използването на безконтактни плащания вместо на пари в брой със 74%. Хората ще използват безконтактни инструменти и за финансови услуги – 73% от отговорите, онлайн забавление – 67%, онлайн образование – 64% и дистанционна работа – 62%.
Социална дистанция
Анкетираните отчитат, че социалната дистанция, наложена от кризата вреди най-много на личния живот – 75% от тях заявяват, че виртуалните срещи разрушават връзката с приятели и близки. В България процентът е по-висок от средния за ЕС – 84%. Само 39% от сънародниците ни споделят, че срещите от разстояние са ефективни, което е под средното за ЕС от 44%, информира Людмила Петрова, маркетинг мениджър на БНП Париба Лични Финанси в България.
В същото време европейците високо оценяват практичния аспект на безконтактните финансови услуги и започнаха да ги използват все по-често. Хората харесват най-много онлайн пазаруването – 73%, уеб базираните инструменти за контакт с финансовите институции – 70%, възможността да се информират през електронни устройства – 68%, безконтактните плащания – 66%, и дистанционната работа – 57%.
Проучването показва, че според 53% от участниците е желателно в следващите десет години да използваме повече безконтактни решения, а 80% заявяват, че независимо дали ни харесва или не, тези практики ще бъдат все по-широко застъпени в живота. Това е знак, че много хора напускат зоната си на комфорт и свикват да живеят в безконтактен свят, като се адаптират и осъзнават, че в бъдеще тези решения, особено при работа и пазаруване, ще са част от живота ни.
Важно изискване, споделено от участниците в проучването, е безконтактните решения да предоставят удобство и лесен достъп до голям брой продукти и услуги.
Дигитален портфейл
По думите на Жозе Салойо, управител на БНП Париба Лични Финанси в България, сътрудничество между банките с финтех залага на човешкото изживяване, като се стига до услуги и решения с технологии в банкирането с по-добри резултати. „В тях се отчитат и новите отговорности за въздействие върху околната среда, комуникацията, обучението“, подчерта той.
„Пандемията ускори безконтактните плащания, от чисто хигиенни съображения пада бариерата и трудно ще се върне към старите си навици“, прогнозира бъдещето на безконтактните плащания Константин Джелебов, управител на Phyre.
Той посочи тенденция, според която намалява броят трансакциите, но се увеличава средната стойност на трансакция. Джелебов съобщи за „изключителен ръст на електронните плащания с наложен платеж“ заради ПОС устройства на куриерските фирми.
„Опитахме неща, към които бяхме резервирани, но без тях вече няма да можем да живеем", подчерта той. „В бъдеще иновациите ще предложат модели за плащания, които ще се наложат с 5G, което ще развие интернет на нещата. Вече в много технологични сфери се използва за оценка на риска при кредитите, и тези трендове от пандемията ще се ускорят – автоматизиране на процесите и дигитализиране на транзакции при пренасяне на стойност в различни части на света“, добави той.
Джелебов допълни, че има синергия с традиционните финансови институции. „Те ни помагат с опита в банковите продукти, а ние с нашето технологично ДНК с пъргавост“, обясни експертът.