Банките в България са взели необходимите мерки и не се очаква вълна от необслужвани заеми след изтичането на кредитния мораториум. Това каза пред bTV банкерът Левон Хампарцумян. Той добави, че увеличение на лоште кредити със сигурност ще има, но то едва ли ще бъде в „апокалиптични“ размери.
Припомняме, че срокът за подаване на искания от клиенти на банките за отсрочване на задължения изтече на 23 март 2021 г. Срокът за одобрение е 31 март 2021 г., а крайният срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките е 31 декември 2021 г. Това беше второ удължаване на срока на мораториума.
Редица експерти предупредиха, че „кредитната ваканция“ е важно облекчение за бизнеса, но пък знaчитeлнo пoвишaвa pиcĸa нa бaнĸитe oт намаляване нa лиĸвиднocттa и нa ĸaпитaлa, ĸoeтo oзнaчaвa, чe cъздaвa и дoпълнитeлни pиcĸoвe зa тexнитe влoжитeли. В същото време от ЕЦБ, БНБ и редица други институции предупредиха за реалната опасност от драстично нарастване на необслужваните заеми.
„От тази гледна точка не може да очакваме някаква катастрофалност на всичко. Нямаме данни колко точно ще продължи, трябва да сме готови и за това. Клиентите и банките ще търсят вариантите, с които колелото на икономиката да се завърти и всеки да си намери новото или старото място“, каза Левон Хампарцумян.
Той подчерта, че веднага след изтичане на мораториума банките ще започнат да си търсят нужното и ако някой продължава да има затруднения с плащането, най-добре да обсъди това с кредитната институция, която е отпуснала заема. И двете страни имат нужда от тази комуникация, каза той. „Най-добре е да се избегне тегленето на нови задължения за плащането на стари. Като цяло българите не са задлъжнели, за разлика от англосаксонските народи“, каза Хампарцумян.
Той призна още, че повишението на броя на лошите кредити може да доведе до частично повишение на лихвите, но не и драстично. „Ниските лихви ще стимулират предприемчивите да инвестират в производство", каза още Левон Хампарцумян.
Относно заявката, че България ще влезе от 1 януари 2024 г. в еврозоната Хампарцумян смята, че страната ни е готова, но тази дата му се вижда оптимистична. „Решението има политически и икономически компонент. Ако политическият компонент надделее, може много бързо да стане. А пък може да стане като Шенген - техническият компонент е решен, но пак не влизаме в тази зона", коментира Левон Хампарцумян.