Предвижда се капиталовите изисквания на инвестиционните посредници да бъдат изчислявани на база на новите рискови параметри, т. нар. К-фактори, като се запазват изискванията за поддържане на постоянен минимален капитал, както и изискването основано на постоянните общи разходи.
С цел да се вземат предвид по-високите рискове при инвестиционните посредници, които не са малки и невзаимосвързани, изискването за минимален собствен капитал за такива дружества следва да е най-високата от следните стойности: изискването за постоянен минимален капитал, една четвърт от техните постоянни общи разходи за предходната година или сумата на изискването съгласно набора от рискови фактори, специфични за инвестиционните посредници („К-фактори“), която определя капитала в зависимост от рисковете в дадени сфери на дейност на инвестиционните посредници.
Целта е да бъдат защитени интересите на клиентите на инвестиционния посредник и да се осигури нормално функциониране на пазарите. Новият режим въвежда нормативен инструментариум, който да осигури осъществяването на ефективен пруденциален надзор съгласно изискванията на европейското законодателство. Въвежда се задължение за КФН да прави редовен преглед, най-малко веднъж на 3 години, за спазването от страна на инвестиционните посредници на изискванията при използването на вътрешни модели, както и да извършва преглед на правилата, стратегиите, процесите и механизмите, прилагани от инвестиционните посредници.
Важно е да се отбележи също, че със законопроекта се променят изискванията във връзка с надзора на консолидирана основа, като КФН няма да осъществява такъв, когато инвестиционният посредник е част от банкова група. Опростяват се изискванията за оценка на адекватността на мерките и процедурите с цел намаляване на административната тежест за инвестиционните посредници.
Предложените промени в ЗПФИ засягат и надзора на консолидирана основа на група инвестиционни посредници и надзора за спазването на капиталовия тест за групата. Така на практика когато група инвестиционни посредници има инвестиционен посредник майка от ЕС, надзорът на консолидирана основа и надзорът за спазването на капиталовия тест за групата се упражняват от компетентния орган на този инвестиционен посредник майка от Европейския съюз. За тази цел надзорният орган на групата, може по целесъобразност да създава колегии от надзорни органи за улесняване на изпълнението на задачите и за осигуряване на координация и сътрудничество със съответните надзорни органи на трети държави.
Заради Директива (ЕС) 2019/878 се въвежда специфична процедура за одобряване и преки надзорни правомощия по отношение на определени финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, за да се гарантира, че тези холдинги могат да носят пряка отговорност за осигуряване на спазването на консолидираните пруденциални изисквания, без да бъдат подлагани на допълнителни пруденциални изисквания на индивидуална основа. По-конкретно се предлагат процедура и условия за издаване на одобрение на финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз и финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, спрямо които КФН е консолидиращ надзорен орган по чл. 230 от ЗПФИ, като се предвиждат и обстоятелствата, при които има възможност за освобождаване от получаване на одобрение.
За издаване на нужното одобрение КФН ще събира такса от финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност в размер на 5 хил. лв.
От МФ признават, че предлаганите промени, произтичащи от въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/2034 и прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2033 могат да доведат до повишаване на административната тежест и разходи за инвестиционните посредници и КФН, свързани с първоначалните разходи за привеждане в съответствие с новите пруденциални изисквания. Според ведомството на Кирил Ананиев обаче поради въвеждането на режим, който е поопростен, пропорционален и чувствителен към рисковете, които пораждат инвестиционните посредници с дейността си, се очаква той да доведе до намаляване на текущите разходи на посредниците за спазване на регулаторните изисквания. Според МФ увеличаването на административната тежест е оправдано, поради очаквания положителния ефект върху финансовата стабилност на отделните институции и на системата като цяло.
В мотивите се посочва още, че така ще се улесни и ефективния надзор от компетентните органи по отношение на действителните рискове, породени и поети от инвестиционните посредници, за да се засили правилното и ефективно функциониране на финансовите пазари, като се избягват прекомерни или излишни надзорни изисквания.