2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".
Българската банкова система е стабилна - това установиха мащабни проверки и стрес-тестове преди година, това отчитат независими банкови регулатори и банкери, които през 2020 г. трябваше да оценяват дали създадените модели издържат сблъсъка с коронакризата.
Проблемите на икономиката и банковите клиенти от средата на март дадоха нова посока на проектите, които кредитните институции бяха готови да финансират. На първо място банковите институции трябваше да преценят платежоспособността, перспективите и най-вече кредитния риск, който поемат в инвестиционните си намерения.
Отсрочка с девет месеца
С влошаване на икономическите показатели на предприятията заради първото затваряне на държавата Българската народна банка предприе регулации върху режима за банкова дейност за намаляване на негативните ефекти от извънредната ситуация, породена от Covid-19.
Услуги, които години наред бяха запазена марка на банковите офиси, за нула време се дигитализираха. Клиентите се възползваха от електронните канали за комуникация и за дистанционно извършване на всички видове банкови услуги, за които не се налага посещение в клоновата мрежа.
В унисон с предложенията на централната банка Асоциацията на банките в България (АББ) реагира по възможно най-бързия начин при първия частичен мораториум и реализира проекта с насоки от Европейския банков орган.
Редът за отсрочване („Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества“) набра скорост, банките започнаха да го прилагат, а клиентите да се възползват от възможността да разсрочат заемите си.
Непредвидимото развитие на пандемичната криза промени за втори път сроковете за издължаване и вместо края на тази година ги прехвърли към 31 март догодина.
Според председателя на АББ Петър Андронов в средата на декември разсрочените кредити за целия банков сектор възлизат на 9 млрд. лева, което е 14,5% от всички заеми. Сметките показват, че над 100 хиляди фирми и граждани са договорили разсрочване на кредитите си.
Експерти пресмятат, че тези цифри са сравнително ниски заради изискванията и ограничението предоговарянето на заемите да се прави с редовни кредитополучатели, които действително са притеснени да обслужват заемите си. Андронов дори определи ситуацията като малко „по-утежнена“ за хората, които и преди пандемията са били с лоша кредитна репутация и сега кандидатстват за заем.
Регулации VS лоши заеми
И преди пандемията БНБ непрекъснато предупреждаваше банките да са внимателни при плановете си за кредитиране заради заплаха от ръст на необслужваните заеми. Регулациите с изисквания за капиталови буфери в случаи на влошаване на икономическата ситуация предпазваха кредитните портфейли.
Неотдавна управителят на централната банка Димитър Радев съобщи, че БНБ като макропруденциален надзорен орган допуска възможен сценарий на изостряне на икономическата криза с последствие съществено влошаване на кредитните портфейли.
При този сценарий на банките може да се наложи да оперират временно под комбинираното изискване за капиталови буфери, като трябва да имат готовност да изготвят и изпълняват планове за тяхното възстановяване.
„Перспективата за продължаващи негативни развития в икономиката е основание да очакваме материализиране на кредитен риск и влошаване на качеството на активи в балансите на банките. Очертава се висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на необслужваните експозиции“, коментира гуверньорът на БНБ.
На този етап банкерите са оптимисти, че клиентите с перспективен бизнес ще успеят да се завърнат към редовното обслужване на заемите след преминаване на коронавирусната пандемия. Ако процентът на редовните кредитополучатели остане около 90%, това пак означава ръст с близо 1 млрд. лева нови лоши заеми заради просрочия.
В края на третото тримесечие, за което са най-актуалните статистически данни, нетната стойност на лошите заеми и аванси (след приспадане на обезценката, присъща за тази класификационна категория) е 3,164 млрд. лева, а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 4,39%.
Натиск върху банките ще окаже и задължителното провизиране в края на годината, което ще се отрази в отчетите на първо тримесечие на 2021 г. Тогава ще стане ясно какво е действителното състояние на банковата система.
Според Калин Христов, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, заради високото ниво на капитализация и ликвидност банковият сектор ще може да поеме натиска и ще запази възможността си да кредитира секторите, в които ще има търсене.
Той е на мнение обаче, че мораториумите върху плащанията по банкови заеми принципно не носят големи ефекти, тъй като са „ефективни само като временни мерки“.
„Дългосрочното отлагане на обслужването на кредити не може да бъде инструмент на надзорна политика, тъй като вече имаме пред себе си перманентно засегнати сектори от икономиката. Такива сектори дългосрочно ще имат проблем с платежоспособността и не става дума за ликвидни проблеми, които да се решават чрез отлагане на кредитни плащания“, коментира банкерът и допълни, че според него тези периоди няма да се удължават много дълго.
Подуправителят обяви, че предвид продължаващата несигурност и неяснота пред икономиката, със съответните рискове за банките, мерките на банковия регулатор ще останат и през следващата година, като в тях ще има нови регулации.
„Ще отбележа една – в областта на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения. Досега тези наши изисквания към банките бяха индикативни. От 2021 г. БНБ постепенно ще започне да въвежда задължителни минимални изисквания с преходни периоди, които, разбира се, ще бъдат достатъчно дълги, до 2024 г., така че това да не оказва съществен натиск върху банковата система“, съобщи Калин Христов.