Парламентът ратифицира Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) като кредитополучател.
Споразумението бе подписано от министъра на финансите и председателя на ЕСП на 7 октомври, а няколко седмици по-късно получи и одобрението на Министерски съвет. То бе сключено в изпълнение на ангажиментите на страната ни, произтичащи от членството в банковия съюз, и по-специално в Единния механизъм за преструктуриране,
Всяка държава членка, участваща в банковия съюз, предоставя национална кредитна линия за подкрепа на националното си подразделение в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) в случай на евентуален недостиг на средства за финансиране на преструктурирането само на банки в съответната държава през преходния период до достигане на целевото равнище на ЕФП към 31 декември 2023 г. Кредитната линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране е в размер на 113,499 млн. евро. Тази сума съответства на дължимите от българските банки вноски в ЕФП за периода 1 януари 2016 г. - 31 декември 2023 г.
Националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай - при недостиг на средства в ЕФП и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително изискванията за преобразуване и отписване на собствен капитал и задължения, наличните средства в националните подразделения и в общото подразделение на ЕФП (към момента в размер на около 30 млрд. евро), както и капацитетът на Единния съвет за преструктуриране да ползва заеми от външни източници. Системата от национални кредитни линии гарантира защитата на данъкоплатците и е фискално неутрална в средносрочен план, тъй като банковият сектор на съответната държава членка е отговорен за погасяване на сумите, изтеглени по кредитната линия.
Кредитната линия ще бъде активна до по-ранната от двете дати - края на преходния период или по-ранното въвеждане (преди края на преходния период) на общ защитен механизъм, чиято прогнозна дата е средата на 2021 г. След съответната дата споразумението за кредитна линия се прекратява и ангажиментът на страната за заемно финансиране при необходимост отпада.
Припомняме, че след промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници през април 2019 г. парламентът прехвърли Фондa за преструктуриране на банки към Българската народна банка. Това бе част от плана за присъединяване на страната ни към ERM II и банковия съюз. Още през 2018 г. парламентът одобри споразумението за прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.
Подуправителят на Българска народна банка (БНБ), ръководещ управление „Емисионно" - Калин Христов, е определен за представител на финансовата институция в Пленарната сесия и Разширената изпълнителна сесия на Единния съвет за преструктуриране.Той е с еднакви права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.
ЕСП ще наблюдава също така процеса по планиране на преструктурирането на по-малките банки, така наречените по-малко значими институции.