Димитър Радев: Банковият сектор ще e опора в периода на възстановяване и растеж

Както и през най-трудните фази на кризата, банковият сектор ще поеме ролята на опора като източник на кредитен ресурс и в последващия период на възстановяване и растеж. Въпреки днешната кризисна картина, един такъв период може да настъпи относително скоро. Това прогнозира управителят на Българската народна банка Димитър Радев в навечерието на 6 декември, Денят на банкера.

„Предизвикателствата, произтичащи от COVID-19, се появиха неочаквано и негативните резултати в икономиката се проявиха бързо, но и преодоляването на кризата може да настъпи в обозрим хоризонт, ако бъдат намерени решения за ефективното ограничаване на пандемията“, коментира гуверньорът на централната банка.

Радев напомня, че 2020 година ни изправи пред безпрецедентни предизвикателства, свързани с последиците от пандемията с COVID-19. Той обаче отчита като постижение завършването на стратегическия проект за включване на българския лев в Европейския валутен механизъм (ERM II), присъединяването на страната към Европейския банков съюз, включително към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

Постиженията на банките

„Нашата цел, дефинирана още в началото на кризата, беше банковият сектор да генерира решения, а не проблеми. В резултат на направеното през последните години, ние бяхме добре позиционирани за изпълнението на тази цел“, отчита Димитър Радев.

Той напомня, че банковият сектор „влезе“ в кризата с над 19% капиталова адекватност на базовия собствен капитал от първи ред и с над 260% коефициент на ликвидно покритие - многократно над регулаторните изисквания.

„Независимо от добрата изходна позиция, ние бяхме наясно, че в резултат на рязкото влошаване на средата, в която оперират банките, са необходими нови мерки за допълнително укрепване на тяхната капиталова и ликвидна позиция. За тази цел през март приехме такива мерки с общ ефект над 8% от БВП. Те включваха: капитализиране на цялата печалба в сектора, значително намаляване на чуждестранните експозиции с по-висок риск и отменяне на предвидените две увеличения на антицикличния капиталов буфер", изброи действията на централната банка банкерът.

По думите му търсеният ефект от новите мерки са в две основни направления: поддържане на кредитната активност и облекчаване на кредитополучателите на банките – фирми и домакинства чрез одобряването на частен мораториум, предложен от индустрията върху плащанията по кредити.

В БНБ отчитат, че към момента този ефект е постигнат, което се потвърждава от резултатите.
Към края на октомври кредитите за фирмите и домакинствата се увеличават на годишна база съответно с 2,5% и 7,3%. Одобрените искания за отлагане на плащания по реда на частния мораториум достигат близо 109 хиляди при своя пик през август при брутна балансова стойност на отсрочените заеми от над 9 млрд. лева, което представлява значително финансово облекчение за засегнатите фирми и домакинства.

България в ERM II

Въпреки задачите, свързани със смекчаването на последиците от COVID-19 за банките и техните клиенти, организацията в работата на централната банка помага да се финализира стратегическата задача за включване на лева в ERM II, както и присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество на БНБ с Европейската централна банка.

Като следствие от присъединяването към Единния надзорен механизъм, страната се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране. От 1 октомври 2020 г. Европейската централна банка упражнява пряк надзор върху пет български значими кредитни институции, а Единният съвет за преструктуриране пое функцията на орган за преструктуриране за тези институции и за всички трансгранични групи.

„В резултат на добрата подготовка преходът към новия надзорен режим премина гладко, без каквито и да било сътресения за банките и техните клиенти“, коментира управителят на банковия регулатор.

Какво предстои?

„По-важният въпрос, пред който сме изправени в момента, е какво предстои? Този въпрос няма лесен отговор, поради развитието на кризата, което я прави много по-несигурна като параметри в сравнение с предишни исторически периоди на икономически и финансови затруднения“, посочва Димитър Радев.

Той очаква втората вълна на интензивно разпространение на COVID-19 и новата фаза на ограничителни мерки отново да постави на изпитание редица сектори.

„Състоянието на банките, изпълняващи функцията на финансово посредничество, е от ключово значение за цялата икономика. Оттук произтича огромната отговорност на БНБ за поддържане на стабилността на банковата система“, отбелязва банкерът и потвърждава, че централната банка ще запази традиционния фокус върху високите изисквания за капитал и ликвидност в банките.

Ще се запазят изискванията банките да разполагат с резерви.

„От една страна, резервите позволяват поемането на разходи и загуби, произтичащи от влошено качество на активите в условията на неблагоприятна макроикономическа среда. От друга страна, те поддържат кредитния капацитет на банките“, заявява Димитър Радев.

В очакване на необслужвани заеми

Гуверньорът съобщава, че БНБ ще продължи да прилага мерките от антикризисния пакет, приет през март, но ще анализира ситуацията и като макропруденциален надзорен орган допуска възможен сценарий на изостряне на икономическата криза с последствие съществено влошаване на кредитните портфейли. При този сценарий, на банките може да се наложи да оперират временно под комбинираното изискване за капиталови буфери, като трябва да имат готовност да изготвят и изпълняват планове за тяхното възстановяване.

„Перспективата за продължаващи негативни развития в икономиката е основание да очакваме материализиране на кредитен риск и влошаване на качеството на активи в балансите на банките. Очертава се висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на необслужваните експозиции“, предупреждава Радев.

С поглед към клиентите

Управителят на БНБ потвърждава, че България ще удължи до 31 март 2021 г. срока за подаване на заявления за отсрочване на задължения и одобряването им от банките, каквито са насоките на Европейския банков орган. Условията предвиждат максимално допустимо 9-месечно отсрочване, включващо и срока на вече одобрено отсрочване по съответната експозиция.

Извън приложното поле на мораториума, банките разполагат с възможност индивидуално да предоговарят кредити на техните клиенти, възможност, която те използват и в момента. В тези случаи, действащата обща пруденциална рамка изисква кредитните институции навременно и адекватно да прекласифицират експозиции като преструктурирани или в неизпълнение.

Курс към еврозоната

„Много е важно в трудната среда, в която се намираме, и силно ангажирани с антикризисните мерки, да не губим стратегическия си фокус, а той е насочен към успешното продължаване и финализиране на проекта, който започнахме преди няколко години за присъединяване на страната към еврозоната, посочва в изявлението си Радев.

Според него поддържането на капацитета на банковия сектор за непрекъсваемост на кредитната дейност ще бъде принос за подкрепа на всеки отделен банков клиент и на икономиката на страната.