Лимитът на безлихвените кредити ще бъде увеличен до 6900 лв. Мярката ще важи до средата на следващата година. Това обяви министърът на икономиката Лъчезар Борисов в ефира Нова телевизия.
Досега лимитът за безлихвени кредити за физически лица беше 4500 лв., а по програмата можеше да се кандидатства до края на 2020 г.
Той уточни още, че новата мярка ще бъде разширена през Българската банка за развитие (ББР). „Подготвили сме пакет от документи за разглеждане в Министерски съвет. Продължаваме с програмата с безлихвените кредити и я удължаваме до средата на другата година. Увеличаваме лимита за възможни безлихвени кредити към физическите лица, които могат да достигнат 6900 лв. Такова ще бъде предложението към Министерски съвет. Ще облекчим условията към търговските банки. Тоест още една мярка ще продължи да работи до следващата година”, подчерта Борисов.
Кандидати за получаване на безлихвени кредити могат да бъдат служители, които са били в принудителен неплатен отпуск или самоосигуряващи се, чиято дейност е била временно прекъсната заради извънредната обстановка. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.
На 1 декември от ББР също обявиха, че се подготвя проект за удължаването на срока на Програмата за безлихвено финансиране на физически лица до юни 2021 година, както и за адаптирането й към въведените в края на месец ноември 2020 г. временни противоепидемични мерки на територията на Република България.
Партньори по програмата са 12 търговски банки, 10 от които продължават и в момента да приемат заявления за безлихвени заеми. Това са Алианц Банк България, Банка ДСК, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк и Централна кооперативна банка.
„Банките у нас ще решат кой ще може да се възползва от кредитна ваканция. Тази мярка със сигурност ще важи за бизнеса. Решението ще важи за целия Европейски съюз и е на база обща нормативна рамка”, каза още министърът на икономиката.
Той обясни, че възможността за кредитна ваканция е една от най-важните мерки за бизнеса. „Чрез тези мораториуми над 9 млрд. лв. кредити бяха разсрочени в рамките на правилата, които бяха приети от Европейския банков орган и БНБ. Тези мораториуми ще важат до 31 март 2021 година. Това е една нова глътка въздух за бизнеса, за да остане той ликвиден. Важното е, че банковата ни система е здрава и ще се справи с това”, обясни министърът.
В момента се водят преговори и се разработват регламенти, за да може системата да заработи. Чрез тази мярка ще се допуска до 9 месеца разсрочване на кредита – от първия мораториум до края на март 2021 година.
Припомняме, че вчера Европейският банков орган (ЕБО) реши да активира отново своите насоки относно законодателен и незаконодателен мораториум за плащанията по кредитите, Управителният съвет на Българската народна банка обяви, че ще спазва гласуваните от ЕБО насоки за законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити. Малко по-късно от Асоциацията на банките в България обявиха, че работят по изготвяне на промени в т. нар. Ред за отсрочване („Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества“).
Повторното активиране ще гарантира, че заемите, които преди това не са се възползвали от мораториума за плащане, сега ще могат, коментират от ЕБО.
В началото на април като реакция на началната фаза на пандемията от COVID-19 и на предприетите от различни държави членки действия, свързани с мораториум върху плащанията на кредитополучатели, Европейският банков орган прие насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с коронавирусната пандемия.
С тях се създаде общоевропейска регулаторна и пруденциална рамка по отношение възможностите за временно отлагане на плащания по задължения на кредитоспособни клиенти на банките, които изпитват временни затруднения в резултат от пандемията.
Междувременно влязоха в сила серия от мерки, предприети от БНБ, насочени към допълнително укрепване на капиталовата и ликвидна позиция на банките, опериращи в България. Целта на мерките беше да облекчи кредитополучателите и едновременно с това да съхрани капацитета на банките за предоставяне на кредити.