На среднощно заседание в четвъртък депутатите от три парламентарни комисии (бюджетна, здравна и социална) приеха на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2021 г.
По време на дебатите от ДПС призоваха Сметната палата да провери всички организации с нестопанска цел, които се занимават с дарения. Повод за искането е предложението на партията държавата да предостави 1,116 млн. лв. за сдружение „дари.бг“.
По-рано днес от „Български дарителски форум“ предупредиха, че „дари.бг“ не е познато в дарителските среди и за което няма никаква допълнителна информация в онлайн пространството. Посоченото сдружение няма интернет сайт, няма публична информация за минали или текущи инициативи, в регистъра на Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) не е налично, като няма информация дали е в процес на регистрация и какви са неговият характер и цел.
От парламентарната трибуна депутатът от ДПС Йордан Цонев се опита да защити идеята, като посочи, че действително „дари.бг“ не съществува, името е избрано произволно. Целта на ДПС била държавата да „отговори“ на казуса с Helpkarma и да върне доверието на гражданите в дарителските организации. „Идеята ни е да се създаде държавна структура, с която даренията на хората да бъдат гарантирани и да се възстанови доверието в платформите за дарения“, каза Цонев.
Той се извини, че от ДПС не са представили идеята си пред обществеността, поради което „тя е разбрана погрешно“.
Очаквано искането за отпускането на 1,116 млн. лв. за несъществуващо сдружение не получи подкрепа от парламентарното мнозинство. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ обясни, че принципно харесва идеята, тя заслужава да бъде обсъдена, но решението на казуса не е през Закона за бюджета. „Освен това държавата не може да създава юридически лица с нестопанска цел, можем само да ги насърчаваме. Затова сега няма да подкрепим искането на ДПС“, каза Стоянова.
От години сред обществото е широко застъпена идеята, че държавата е лош стопанин. Структури като Фонда за лечение на деца в чужбина са само едно от десетките доказателства за това.
Предстои бюджетът за догодина да бъде гласуван окончателно следващата седмица.
Разчетите накратко
Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 2,5% за 2021 г. За текущата година се очаква спад от 3%. Според анализатори и икономисти, включително и БНБ, прогнозата както за тази година, така и за следващата, е твърде оптимистична. От централната банка очакват спада на икономиката тази година да бъде 5,5%. Междувременно, Европейската комисия също представи разчети за 5,1% спад за тази година.
Потреблението е основен двигател на българската икономика, както и износът. Според бюджетната прогноза те ще се възстановят през 2021 г., но не e ясно как точно, при положение че както в България, така и в ЕС отново се затягат мерките срещу разпространението на вируса, а това директно влияе на бизнеса, поръчките, стоките и услугите.
В разчетите на финансовото министерство за следващите 3 години липсват разработени сценарии за движението на БВП в посока надолу. Източниците на растеж също са под въпрос, след като обстановката в Европа вече е доста влошена. През 2022 година ще има ръст на БВП от 3%, а година по-късно се чака ускорение до 3,2 на сто, сочи бюджетната прогноза за следващите години.
Ще има втора актуализация на държавния бюджет за 2020 г. Причина за промяната в параметрите (включена в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2021 г.) е огромният бюджетен дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП). Мотив за голямата дупка в хазната е неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и завишаване на разходите с 840 млн. лв.
В последната година от настоящия си мандат (2021 г.) ГЕРБ завещават на следващия кабинет трудна за изпълнение план-сметка. Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лв. общо за тази и следващата година, които се водят „кризисни“.
Друг момент от разчетите е заложеното ниво на държавния дълг до края на 2023 г. – 38,9 млрд. лв. Сериозният бюджетен дефицит пък е факт в разчетите, въпреки че за догодина е планиран ръст на приходите – близо 2 млрд. лв. През 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. Разходите възлизат на 52,5 млрд. лв.
Общо за сектор „Образование“ държавата ще отдели 647,7 млн. лв. повече, отколкото даде за тази година. За здравеопазване ще бъдат отделени 581,1 млн. лв. допълнително. За сектор „Социална политика“ с отделени близо 1,350 млрд. лв. допълнително, което е доста повече отколкото предходни години. 2,099 млрд. лв. ще бъде бюджетът за отбрана през 2021 г., което е 1,69% от БВП.
преди 4 години Ся кво след държавната верига бензиностанции, ще правим и държавно сдружение?Едно ново НОИ, само че доброволно?И в него хич, *** хич няма да се краде,както не се краде в нито една държавна фирма и структура.Абе няма да помислят как да приложат законите и да наложат ако трябва по строга регулация на подобни организации,като например редовни одити и тримесечни подробни отчети със заверки, ами седнали щуротии да мислят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Не мога да преценя честно казсно, но по-скоро не ми харесва да има централизиран подход за събиране на средства за всякакви болни хора нуждаещи се от помощ. Губи се идентичноста така и за ръководството на фирмата тези хора стават статистика. Освен това винаги ще има хора с връзки и такива без, ще има злоупотреби. Така че да, много е бляскава идеята но като се приложи няма да е както като си го представяме или някой иска пак да пробваме да приложим комунизъм че и той е с бляскава идея. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Браво, браво, браво.Ето, че има държава! И се предлага страхотно елегантно решение. Браво на цонев - готов е за финансов министър. отговор Сигнализирай за неуместен коментар