И БСК е против 10-годишна абсолютна давност за дълговете на физически лица

И Българска стопанска камара (БСК) се обяви против възвеждането на 10-годишната абсолютна погасителна давност за вземания срещу физически лица. В становището на работодателите, изпратено до медиите, се посочва, че промените в Закона за задълженията и договорите и по-конкретно новия член 112а, е в грубо противоречие с конституционния принцип на неприкосновеност на частната собственост и гарантираното право на собственост. Със законопроекта държавата се намесва в частноправни отношения между равнопоставени субекти, за които сключените договори имат силата на закон, съгласно чл. 20а от същия закон.

Приотизират се правата и интересите на една група субекти за сметка на друга, в нарушение на принципа на равенство пред закона и недопускане на ограничения на права и привилегии въз основа на имуществено състояние, категорични са от БСК.

„Ако законодателят счита, че физическите лица-длъжници са по-уязвима група, участваща в гражданския оборот, която се нуждае от специална защита, в сравнение с кредиторите – физически и юридически лица, следва да се отбележи, че това виждане е твърде оспоримо в периода на пандемията COVID-19. В настоящия момент българските и опериращи в България компании са в икономически шок, причинен от коронакризата. Значителна част от предприятията са преустановили дейността си, други работят в условия на свито потребление на стоки и услуги, забавени и отменени доставки, отлив на клиенти, съкращаване на персонал, отложени плащания и увеличаване на взаимната задлъжнялост. Невъзможността за събиране на част от дълговете в настоящия момент ще бъде допълнителен фактор за увеличаване на икономическата и правна несигурност, и влошаване на бизнес средата“, коментират от БСК.

Според бизнеса аргументът, че десет години са достатъчен срок за кредитора да предприеме всички възможни действия за събиране на вземането и абсолютната давност, е несъстоятелен. „Всъщност, срокът по ДОПК е дванадесетгодишен и се отнася както за физически, така и за юридически лица. Публичните вземания се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение (чл. 171 ал. 2 ДОПК). Държавата разполага с много повече възможности за събиране на вземанията си от частноправните субекти, докато гражданскоправните имуществени претенции трябва да бъдат установени и доказани по основание и размер по съдебен ред“, обясняват от БСК.

Според работодателите законопроектът не отчита продължителността на съдебните процедури и времетраенето им във всяка съдебна инстанция. Бързината на заповедното производство не е решаваща, тъй като трябва да се има предвид възможността за предявяване на възражение, което предпоставя исков процес. Исковите производства са бавни и тромави, като са известни случаи на дела, продължили във всички инстанции десет и повече години. Не е отчетена възможността в рамките на обикновената погасителна давност от 3 и 5 години вземането да бъде предявено по съдебен ред.

Предложената промяна ще принуди кредиторите, вместо да изчакат доброволно изпълнение, да предприемат действия за получаване на изпълнителен титул веднага след настъпване на падежа, което ще доведе до натоварване на съдебната система. От друга страна, недобросъвестните длъжници ще бъдат стимулирани да протакат съдебните дела и изпълнителните производства до изтичане на давността. Освобождаването от имуществена отговорност на неизправните длъжници, без никакви негативни последици за тях, може да ги стимулира към неограничен брой случаи на репродуциране на подобно недобросъвестно поведение, се казва още в становището.

Според БСК 10-годишната абсолютна погасителна давност ще ограничи и оскъпи достъпа до кредитиране на физически лица чрез налагане на допълнителни обезпечения на вземанията. Това ще доведе до негативен ефект върху потреблението, ще затрудни стопанския оборот и ще се отрази негативно върху бизнес климата.

„БСК би подкрепила необходимостта от законодателно решение, което да сложи край на фигурата на „вечния длъжник“, ако то е внимателно обсъдено и консултирано с всички заинтересовани страни. В обществото обаче не беше проведен дебат дали това да се извърши чрез регламентиране на фалита на физически лица, или чрез института на абсолютната погасителна давност. Не бяха сравнени положителните и отрицателните страни на двата законови инструмента и не бе съобразен европейският опит“, коментират още работодателите. 

От камарата припомнят, че обсъждането и приемането на закона се извършва при пълна непрозрачност и неглижиране на отрицателните становища на Министерството на финансите, Министерство на правосъдието, работодателските организации и финансовите институции, което бележи с отрицателен знак диалога между законодателната и изпълнителната власт, и гражданското общество.

Казусът с абсолютната давност вече няколко месеца „отлежава“ в парламента. Промените на първо четене бяха приети още през лятото, но породиха остри реакции както от бизнеса, така и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

10-годишната абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица бе изненадващо подкрепена миналата седмица на второ четене в ресорната Правна комисия в парламента. Точката за промени в Закона за задълженията и договорите бе вкарана в дневния ред на комисията буквално в последния момент. Измененията бяха одобрени набързо, без дебати и в отсъствието на председателя на комисията Анна Александорва. Между двете четения обаче бяха прокарани някои корекции. Така например първоначално предвиденият гратисен период за влизането в сила на новите текстове е съкратен – от 6 на 3 месеца, а абсолютната давност ще важи и за заварените дългове, не само за новите. 

Очаква се законопроектът да бъде гласуван на второ четене в пленарната зала.