БНБ: Бюджет 2021 има нужда от повече буфери

90 минути - точно толкова време бе необходимо на депутатите от три парламентарни комисии (здравна, социална и бюджетна) да приемат на първо четене бюджета на следващата година.

Традиционно финансовият министър Кирил Ананиев изчете резюме на разчетите, които досега не получиха нито един положителен коментар от икономисти и анализатори.

За разлика от данъчните закони, Бюджет 2021 имаше една седмица, в която „престоя“ в парламента, преди с него да се запознаят комисиите. Въпреки това малко депутати се изказаха.

Законопроектът за държавния бюджет за следващата година се озова на Тристранен съвет едва 4 работни дни, след като бе официално публикуван на сайта на Министерство на финансите. Много експерти го определиха като изключително рисков и опасен заради огромния дефицит, противоречивите COVID мерки и спорното повишение на социалните разходи.

Разчетите са направени и при една доста оптимистична прогноза за развитието на кризата. На първо място заложеният ръст на БВП е спорен. Според МФ той ще бъде в размер на 2,5%. Потреблението е основен двигател на българската икономика, както и износът. Според бюджетната прогноза те ще се възстановят през 2021 г., но не е ясно как точно, при положение че както в България, така и в ЕС отново се затягат мерките срещу разпространението на вируса, а това директно влияе на бизнеса, поръчките, стоките и услугите. Бизнесът също не е особено доволен от разчетите. 

От днешното заседание на трите комисии стана ясно, че и БНБ има сериозни критики към Бюджет 2021. „Не знаем как ще се възстановят икономиките от пандемията. Сценарият на възстановяването е нещо, което не може да се прогнозира с точност. Видно е, че в сегашната ситуация фискалната политика е единствената работеща политика. Паричната политика не е ефективна в момента, особено с тези отрицателни лихвени проценти“, каза подуправителят на БНБ, отговарящ за управление „Емисионно“, Калин Христов. Той обърна внимание, че провежданата в България фискална политика през последните 20 години предполага трупане на бюджетни излишъци в добри години и реализиране на дефицити – в лоши.

„Проблемът е, че консолидацията и стимулирането на икономиката се прави на база макроикономически сценарий, който е подценен. Ако има ръст или спад на икономиката, той се отразява на бюджетните приходи. В този смисъл е важно е да бъдат предвидени по-големи буфери, които биха поели рисковете от един по-негативен сценарий. Освен това не е ясно дали конкретни разходи, заложени в сегашния бюджет, са временни или постоянни. Ако са постоянни, има риск в даден момент да се наложи да се финансират с данъчна политика, особено при наличието на толкова ниско ниво на частни инвестиции“, каза още Калин Христов.

Той намекна, че това би означавало вдигане на преките данъци върху доходите на гражданите и печалбата на фирмите, ако в следващите години бюджетът не успее да се върне към траекторията на нулеви дефицити. Според БНБ най-сериозният въпрос е дали България ще се върне към фискална консолидация и стабилни финанси с нулеви дефицити след излизане от коронакризата.

Калин Христов подчерта, че това зависи от два фактора – дали заложеният икономически растеж за 2021 – 2023 г. е постижим и дали мерките за подкрепа на домакинствата и бизнеса, които се представят като временни, реално ще бъдат отменени след кризата, защото ако това не стане – консолидацията е под въпрос.

Икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев също зададе конкретен въпрос на финансовия министър дали част от повишените разходи са временни. Отговор не последва, но е важно да припомним, че според таблиците към законопроекта на бюджет се вижда, че през 2022 г. ще отпаднат голяма част от социалните придобивки, които сега премиерът Бойко Борисов горещо рекламира.

Това са детските добавки за всяко семейство (ще бъдат върнати подоходните критерии за детските надбавки), ваучерите за храна за пенсионерите и други. Според данните сега надбавки получават 572 хил. деца. През 2021 г. те ще са 1,26 милиона, а през 2022 г. децата, предвидени да получават помощи, отново намаляват и вече са 491 хил. заради подоходните критерии.

Петър Ганев обърна внимание и на това, че е много малко вероятно управляващите, които и да са те, да успеят да върнат 20-процентната ставка по ДДС за секторите, които в момента се облагодетелстват с по-нисък косвен налог от 9%.

„Добавката от 50 лв. за пенсиите също много се съмнявам, че ще бъде еднократна и за срока, който сега е посочен. Изобщо, тези разходи са за поне 10 години“, каза икономистът.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" обяви, че синдикатът не споделя критиките, че бюджетът е твърде социален и ще вкара страната ни в дългова криза. Според нея сегашната данъчна система не е справедлива и няма нищо лошо да се вдигнат някои данъци. По думите ѝ обаче увеличените социални разходи трябва да бъдат насочени към истински нуждаещите се, а допълнителните средства към заплатите на лекарите да станат част от постоянните им възнаграждения.

Очаквано опозицията не хареса бюджета за догодина.

"Това е бюджет на тройното счетоводство. В него има три пера - приходи, разходи и избори", коментира депутатът от БСП Румен Гечев. Той отправи критики към управляващите, че актуализацията на бюджета за тази година минава в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2021 г. По думите му разчетите показват, че отново няма да има реформи в проблемните сектори образование и здравеопазване, а диспропорциите се задълбочават.

Ще има втора актуализация на държавния бюджет за тази година. Причината за промяната в параметрите е огромният бюджетен дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП). Мотив за голямата дупка в хазната е неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и завишаване на разходите с 840 млн. лв.

В последната година от мандата си (2021 г.) ГЕРБ завещават на следващия кабинет трудна за изпълнение план-сметка. Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лв. общо за тази и следващата година, които се водят „кризисни“.

Друг любопитен момент от разчетите е заложеното ниво на държавния дълг до края на 2023 г. – 38,9 млрд. лв. Сериозният бюджетен дефицит е факт в разчетите, въпреки че за догодина е планиран сериозен ръст на приходите – близо 2 млрд. лв. През 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. Разходите възлизат на 52,5 млрд. лв.