Между 2021 г. и 2023 г. България може да поема нов държавен дълг в рамките на 4,5 до 6,8 млрд. лв. годишно. Това става ясно от Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 г., приета на днешното заседание на Министерски съвет. Миналата седмица документът бе качен за обществено обсъждане и на сайта на Министерство на финансите.
Необходимостта от значителното увеличаване на задълженията на страната се обосновава с мерките, свързани с овладяването на кризата с Covid-19. От записаното в стратегията става ясно, че планираните обеми превишават погашенията по дълга за същия период (от 1,1 млрд. лв. до 3 млрд. лв.), като причината е, че до края на прогнозирания период трябва да бъдат покрити планираните дефицити.
За тази година е заложен дефицит в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП), а за 2021 г. - 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП).
Заложеното ниво на държавния дълг до края на 2023 г. е 38,9 млрд. лв.
Въпреки че в абсолютни номинални стойности дългът ще расте, като процент от брутния вътрешен продукт ще намалява към края на периода, подчертават от финансовото министерство.
„Стратегията очертава водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, описани са индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените цели. Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода е осигуряването на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск“, пише в постановлението на Министерски съвет.