ЕЦБ и БНБ заедно ще решават как да ползват пари от фонда за проблемни банки

Използването на средствата от Единния фонд за преструктуриране за финансиране преструктурирането на проблемни кредитни институции от банковия съюз ще става с решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП).  Това се отнася както за българските банки, които попадат под прекия надзор на Европейската централна банка (ЕЦБ), така и за тези, контролирани от Българската народна банка (БНБ).

Промяната е в сила от 1 октомври, след като България се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяването на тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ. Това се посочва статия на подуправителите на централната банка Калин Христов и Радослав Миленков за най-новия тримесечен бюлетин на Асоциацията на банките в България (АББ).

Подуправителите на БНБ напомнят, че с решение на управителния съвет на централната банка Калин Христов, ръководител на управление “Емисионно“, е определен за представител на БНБ в ЕСП с право на глас в пленарните сесии.

БНБ с право на глас при преструктуриране на банки

ЕСП взема решения по всички въпроси, които се отнасят до планирането на преструктуриране на големи банкови групи, като националните органи за преструктуриране подпомагат европейския съвет, пише в анализа.

Централната банка вече има свои представители във вътрешните екипи за преструктуриране към кредитните институции. Що се отнася до банки и групи, които не са определени за значими и не извършват трансгранична дейност, правомощията по планиране на преструктурирането са изцяло задължение на националните органи.

За да се гарантира ефективно и последователно прилагане на рамката на преструктурирането, ЕСП издаде насоки и общи указания до националните органи за преструктуриране.

Пари за фонда 

Попълването на Единния фонд за преструктуриране е с вноски от банките, които те са длъжни да направят предварително, а при необходимост и след това.

Решенията за размера на вноските на банките се вземат от Европейския съвет за преструктуриране. В България тези вноски се събират и управляват от Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ), който е към БНБ. Наличните средства са разпределени съответно в подфонд за финансиране на инструментите и правомощията за преструктуриране по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави, и подфонд за набиране на вноските на кредитните институции, установени в България.

В подфонда за набиране на вноските на кредитните институции по сметката на ЕФП е прехвърлена сума от над 81,018 млн. евро. Тя е определена с решение на ЕСП от 18 септември 2020 г. и представлява първоначална вноска в ЕФП, като е равна на сумата, която би била прехвърлена от България, ако участваше в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране считано от 2016 г. – годината, в която започва да се прилага споразумението между ЕЦБ и БНБ.

След извършения превод парите, останали в подфонда за набиране на вноските на кредитните институции, ще се приспадат от задълженията на институциите за бъдещи вноски в ЕФП, но не могат да се използват пряко за финансиране на преструктурирането на кредитните институции в България, пояснават банкерите.

Банки под европейски надзор

От БНБ напомнят, че от 1 октомври, вече са създадени екипи с експерти на ЕЦБ и централната банка, които да упражняват съвместен надзор върху банките, като отговарят за цялостната оценка на риска, стабилността и уязвимостта на всяка една от значимите кредитни институции.

Екипите определят и съответните надзорни мерки в случай на необходимост, включително допълнителните капиталови изисквания по Втори стълб на Базел II. Тъй като България не членува в еврозоната и решенията на ЕЦБ нямат правна сила в страната, централната банка ще издава индивидуални административни актове по отношение на значимите институции при искане от ЕЦБ.

ЕЦБ отговаря за надзора над определените като значими институции, когато се прави дистанционен надзор, инспекции на място, както и участва при изготвянето на надзорна методология, оценка на модели, лицензии, оценка за надеждност и пригодност на членове на управителните органи на банките.

За целите на директния надзор върху определените като значими банки БНБ определи подкоординатори, както и представители в съвместните надзорни екипи, които участват на всички етапи от процеса на надзора.

Съвместните надзорни екипи правят оценка на адекватността на вътрешните оценки на капитала и ликвидността и рисковете за тях, на плановете за възстановяване, както и на адекватността на бизнес-модела и корпоративното управление на всяка една банка, коментират подуправителите в бюлетина на АББ.