Печалбата на банките през юни падна с 56% на годишна база

Печалбата на банковата система към 30 юни е 515 млн. лв., като е по-ниска с над 56% в сравнение с края на второто тримесечие на миналата година, показва банковата статистика, като спадът вероятно се дължи на извънредната ситуация заради коронавируса при по-слаба икономическа активност.

В централната банка отчитат, че разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, към края на юни 2020 г. са 380 млн. лв., като се повишават със 107,8% (197 млн. лв.) на годишна база.

Активите на банковата система към 30 юни 115,3 млрд. лв. , като само през миналия месец се увеличават с 407 млн. лв. (0,4%), а спрямо 31 март – със 158 млн. лв. (0,1%).

В структурата на балансовите активи в края на юни делът на „Пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“ е 19,5%, на портфейлите с ценни книжа – 14,5%, а делът на кредитите и авансите е 61,3%.

Размерът на брутния кредитен портфейл на банковата система в края на юни достига 67 млрд. лв. и спрямо края на март отбелязва понижение с 52 млн. лв. (0,1%). За намалението оказват влияние извършените продажби на кредити.

През второто тримесечие намаляват кредитите за фирми (с 415 млн. лв., 1,1%), а се увеличават тези за домакинства (със 198 млн. лв., 0,8%), за други финансови предприятия (със 150 млн. лв., 3,3%) и за сектор „държавно управление“ (с 15 млн. лв., 1,5%).

Депозитите в банковата система се увеличават през второто тримесечие с 263 млн. лв. (0,3%) до 97,8 млрд. лв. в края на юни. Растеж има в ресурса на домакинства (с 937 млн. лв., 1,6%), на бизнеса (с 440 млн. лв., 1,6%) и на сектор държавно управление (с 36 млн. лв., 1,2%).

В БНБ изчисляват, че намаление отбелязват спестяванията на кредитни институции (с 885 млн. лв., 16,9%) и на други финансови предприятия (с 265 млн. лв., 7,3%).

Собственият капитал в баланса на банковата система нараства през второто тримесечие със 141 млн. лв. (1%) и възлиза на 14,7 млрд. лв. в края на юни.

Отношението на ликвидно покритие на банковата система е 258% (при 261% три месеца по-рано). В края на юни ликвидният буфер е 30,5 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 11,8 млрд. лв.

От централната банка напомнят, че в отчетността са направени изменения и допълнения по силата на европейски регламент на Европейската комисия от 14 февруари 2020 година, които засягат изменение за предоставянето на информация от институциите на надзорните органи. Част от измененията се отнасят до промени в обхвата на отчитаните брутни кредити и аванси.

За разлика от периода юни 2015 г.– март 2020 г., "парични салда при централни банки и други влогове на виждане" не следва да се включват в обхвата на брутните кредити и аванси, а се докладват отделно. Към 30 юни за банковата система техният размер е 20,3 млрд. лв., а по новия начин на отчитане размерът на брутните кредити и аванси е 74,2 млрд. лв. Макар че при съпоставим обхват брутните кредити и аванси биха имали минимално увеличение с 95 млн. лв. през второто тримесечие на тази година до 94,5 млрд. лв. в края на юни, методическата промяна оказва своето значително отражение, свивайки тази позиция с 21,4%, посочват от БНБ.

Вследствие на това, промени настъпват и в равнището на съотношението на брутни  необслужвани кредити и аванси. Изчислено на базата на новия (стеснен) обхват за кредити и аванси съотношението е 8,11% в края на юни, при 8% в края на март, което се дължи на запазен брутен размер на необслужваните кредити и аванси – 6,017 млрд. лв. в края на юни, при 6,013 млрд. лв. в края на март. Ако с цел съпоставимост, показателят бъде изчислен при предишния обхват и методика, приложими през периода юни 2015 г.– март 2020 г., той би бил на равнище 6,37% както към края на юни, така и към края на март 2020 г., уточняват експертите на централната банка.

По Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, към 30 юни са подадени общо 118 584 искания за задължения с брутна балансова стойност 9,772 млрд. лв. От тях са одобрени 98 499 броя за 8,117 млрд. лв.

Предприятията са заявили 15 068 броя за 7,539 млрд. лв., като от тях са одобрени 13 156 броя за 6,207 млрд. лв.
От домакинствата са подадени 103 516 броя искания за 2,233 млрд. лв., от които са одобрени 85 343 броя за 1,910 млрд. лв.

Спрямо 30 април  общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства е увеличен с 61 288 броя, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, нараства с 4,689 млрд. лв.