Паричното предлагане в България през май се увеличава с 9,9% на годишна база при 8,1% годишното нарастване през април, се вижда от данните от паричната статистика на Българската народна банка (БНБ). Резултатът е за периода, когато в България беше удължено извънредно положение заради коронавируса.
За сравнение годишното нарастване през март беше 8,1%, през февруари – 7,8%, а януари – 8,3%. В края на миналата година паричното предлагане отбеляза 9,9% годишен ръст, през ноември – 9,3%, а през октомври – 8,5%, отчитат в централната банка.
За един месец „широките пари" (паричния агрегат М3) достигат 104,866 млрд. лв. при 103,881 млрд. лв. през април.
Най-бързоликвидният им компонент – т. нар. „тесни пари“ (М1), който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, през миналия месец се увеличава с 36,7% на годишна база (34,9% годишен ръст през април).
Според прогнозните данни на Министерство на финансите брутният вътрешен продукт за тази година трябва да достигне 126,7 млрд. лева.
В централната банка отчитат, че към 31 май депозитите на неправителствения сектор са 86,295 млрд. лв. (67.9% от БВП), като за една година растат с 8,6% (8,1% годишно повишение през април).
Спестяванията на фирмите са 26.063 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 12,4% (10,8% годишно повишение през април 2020 година).
Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 5% в сравнение с година по-рано (3,5% годишно понижение през април) и в края на май достигат 3,344 млрд. лв.
Спестяванията на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, са 56,889 млрд. лв. и за една година растат със 7,8% (7,6% годишен ръст през април).
Нетните вътрешни активи в края на миналия месец са 65,115 млрд. лв. и се увеличават с 10,4% на годишна база (10,5% годишно повишение през април).
В края на месеца основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 64,996 млрд. лв. и нараства за една година с 11,3%, при 9% годишно увеличение през април.
През май вземанията от неправителствения сектор се увеличават със 7,3%, като достигат 64,986 млрд. лв. (7,8% годишно увеличение през април.
В края на май заемите за неправителствения сектор са 63,044 млрд. лв., като месец по-рано достигнаха 63,100 млрд. лв. На годишна база те растат със 7%, при 7,6% годишно повишение през април.
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 550,1 млн. лева.
На годишна база продадените заеми от Други ПФИ са 565,8 млн. лв. (в т. ч. 12,6 млн. лв. през май), а обратно изкупените кредити – 15,7 млн. лв. (през май няма обратно изкупени кредити).
Заемите за фирмите за една година нарастват с 2,9% до 34,394 млрд. лв. За сравнение годишното повишение през април е 3,2%.
Кредитите за домакинствата в края на май са 24,334 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 8,2% (9,2% годишно повишение през април).
Отпуснатите от банките жилищни заеми към 31 май са 11,199 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 13,8% (14,5% годишно увеличение през април).
Потребителските заеми възлизат на 11,445 млрд. лв. и се увеличават със 7,1% спрямо май 2019 г. (8,4% годишно повишение през април 2020 година). На годишна база другите кредити намаляват с 26,4% (25,6% годишно понижение през април 2020 г.), като достигат 466,4 млн. лева.
Заемите, предоставени от банките на финансови предприятия, са 4,316 млрд. лв. в края на май. В сравнение с година по-рано те се увеличават с 42,8% (47,9% годишно повишение през април).
От БНБ посочват, че нетните чуждестранни активи в края на май са 61,732 млрд. лв. при 61,020 млрд. лв. месец по-рано, като нарастват със 7,8% в сравнение с май 2019 г. (6% годишно повишение през април 2020 година).
През май чуждестранните активи се увеличават с 5,8% (5,3% годишен ръст през април), като достигат 70,739 млрд. лева.
Чуждестранните пасиви към 31 май са 9,007 млрд. лв. и на годишна база намаляват с 6,2% (1,2% годишно повишение през април 2020 година).
преди 4 години Случаят с неплащане на данъци ,ощетяване на държавата/бюджета/ и кражби какъвто е Божков -не е единствен.Петролните компании в България не плащат данъци и крадат ,като изнасят печалбите в Русия ,трети страни или сумите потъват в частни джобове.Петролните компании фалшифицират резултатите , правят еквилибристики за да се изкарат губещи или без печалба при очевидната печалба от милярди,за което не плащат данъци ,с което ощетяват държавата.За това няма пари да образование ,армия и полиция,здравеопазване -защото тлъстите печалби се изнасят в чужбина , а в България не остава нищо.До кога държавата ще търпи тези кражби в особено голям размер?До кога ще си затваря очите?Случайно ли е това или има политически чадър ?Защото това е главозамайваща корупция изчислявана не на милиони , а милярди. отговор Сигнализирай за неуместен коментар