Брутният външен дълг на България (частен и държавен) намалява като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към края на март 2020 г. дългът възлиза на 33,495 млрд. евро, което е годишен спад с 2,2% (738,3 млн. евро).Така той представлява 51,5% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В сравнение с края на 2019 г. брутният външен дълг е по-малък с 1,7% (576,2 млн. евро), изчисляват от централната банка.
Към 31 март дългосрочният дълг е 25,705 млрд. евро и за една година се понижава със 197 млн. евро (0,8%), но в сравнение с края на 2019 г. той нараства с 58,1 млн. евро (0,2%).
Краткосрочните външни задължения възлизат на 7,790 млрд. евро (12% от БВП) и намаляват с 634,3 млн. евро (7,5%) спрямо края на 2019 г. (13,9% от БВП) и с 541,3 млн. евро (6,5%) в сравнение с година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление към 31 март е 5,375 млрд. евро (8,3% от БВП) и намалява с 52 млн. евро (1%) в сравнение с края на декември миналата година и с 62,1 млн. евро (1,1%) на годишна база.
Външните задължения на банките в края на март достигат 4,326 млрд. евро (6,7% от БВП), като намаляват за три месеца с 574,6 млн. евро (11,7%) и с 291,9 млн. евро (6,3%) за една година.
Задълженията в чужбина на бизнеса и домакинствата са 10,476 млрд. евро (16,1% от БВП) и намаляват на тримесечна и годишна база съответно с 37,6 млн. евро (0,4%) и с 255,7 млн. евро (2,4%).
В края на март 2020 г. вътрешнофирменото кредитиране е 13,316 млрд. евро (20,5% от БВП), което е с 88 млн. евро (0,7%) повече в сравнение с края на 2019 г., но се понижава за една година със 128,6 млн. евро (1%).
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 841 млн. евро (1,3% от БВП), при 1,691 млрд. евро (2,8% от БВП) преди година. От тях 39,3 млн. евро (4,7% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 323,6 млн. евро (38,5%) за сектор Банки, 173,5 млн. евро (20,6%) за Други сектори, а 304,6 млн. евро (36,2%) са вътрешнофирмено кредитиране, показва банковата статистика.
В периода от януари до март извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,088 млрд. евро (1,7% от БВП) при 1,472 млрд. евро (2,4% от БВП) за същия период на миналата година.
Нетният външен дълг към 31 март е отрицателен в размер на 3,099 млрд. евро (4,8% от БВП), като намалява с 938,1 млн. евро (43,4%) спрямо края на 2019 г. (отрицателна стойност от 2,161 млрд. евро, 3,6% от БВП). Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг (с 576,2 млн. евро, 1,7%), така и на увеличението на брутните външни активи (с 362 млн. евро, 1%).
Нетният външен дълг намалява с 1,422 млрд. евро (84,8%) спрямо март 2019 г. (отрицателна стойност от 1,677 млрд. евро, 2,8% от БВП).
преди 4 години Да сега е времето за рестартиране на българската икономика,но парите трябва да се инвестират в производства ,които са ефективни в бъдеще----това автоматично означава, че не трябва да се строи какъвто и да е АЕЦ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Сега е времета за рестартиране на българската икономика.Тъй като най-важното е осигуряването на енергийната сигурност на държавата ,тези милярди трябва да се инвестират за изграждане на атомната електроцентрала в Белене?Второ ще трябват поне 1 милярд за селското стопанство- възстановяване на поливните съоръжения /канали ,тръбопроводи ,помпени станции/ увеличаване на поливните площи и увеличаване на животновъдните ферми? Трето ще трябват 1 млд за подмяна на водоснабдителната канализация в селищата и между тях,изграждане на нова ,там където няма и изграждане на пречиствателни станции ,за да се подобри живота на хората и да се използва водата за напояване?Да сега е времето за рестартиране на българската икономика,но парите трябва да се инвестират в производства ,които са ефективни в бъдеще. отговор Сигнализирай за неуместен коментар