Финансовото министерство с нов опит да събуди търговията със „спящи акции“

Министерство на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от "Централен депозитар" АД, уреждащ сметките за "спящи акции". Крайният срок за мнения и предложения е 14 юни 2020 г. Това е пореден опит казусът да бъде разрешен чрез законови промени. 

Основната идея е в рамките на 1 година след обнародване на законопроекта собствениците на такива акции да се обърнат към инвестиционните посредници, за да обновят своите данни и да прехвърлят ценните си книжа.

По-конкретно те трябва да предприемат действия по прехвърлянето на ценните им книжа от лични сметки в „Регистър А“ към подсметки при инвестиционен посредник - в „Регистър Б“.

Разходите за притежателите на “спящи акции” ще бъдат сведени до минимум, тъй като се предлага "Централен депозитар" АД, "Българска фондова борса" АД и инвестиционните посредници да освободят операциите с тези акции от такси и комисионни, става ясно от мотивите към законопроекта.

След изтичане на срока от 1 година за задължителното прехвърляне на допуснатите до търговия на регулиран пазар акции в клиентски подсметки на лицата, се предлага акциите на публични дружества от масовата приватизация, дефинирани като "спящи“, които не са прехвърлени по клиентски подсметки към инвестиционен посредник в "Регистър Б“, да се прехвърлят в специално създаден за целта инвестиционен фонд. Срещу прехвърлените във фонда "спящи акции“ се предлага лицата да получат дялове от този специално създаден фонд, равностойни на притежаваните от тях книжа. Лицата, които са получили дялове, ще имат възможност в рамките на 5 години да поискат от фонда обратно изкупуване на получените дялове, но не по-рано от изтичане на 1 година от разпределянето на дяловете им, или да останат дялопритежатели.

След изтичане на 5-годишния срок, за лицата, които не са заявили, че остават дялопритежатели и не са заявили обратно изкупуване, ще бъде определена паричната равностойност на дяловете им и ще имат възможност в допълнителен 5 годишен срок да получат определената парична равностойност. Ако не предприемат действия и в допълнителния 5-годишен срок, средствата ще бъдат внесени в държавния бюджет. 

От мотивите към законопроекта става ясно още, че се предлагат мерки и по отношение на акциите от масовата приватизация, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар. Предлага се с цел активизиране на акционерите те да се идентифицират за актуализация на данните пред инвестиционен посредник или пред "Централен депозитар" АД.  В случай, че не го направят в рамките на 1 година, се предлага акциите да се прехвърлят в портфейл, управляван от управляващо дружество, с цел съхранение и управление за срок от 5 години.

След изтичане на 5-годишния срок, ако лицата не са се свързали с управляващото дружество, се предлага то да бъде задължено да продаде тези акции, за които акционерите не са се идентифицирали. След продажбата им управляващото дружество прехвърля паричната равностойност на акциите по специална парична сметка, средствата по която са на разположение на лицата в срок от още 5 години, след което се предлага неполучените парични средства да бъдат прехвърлени в държавния бюджет.

От законопроекта става ясно още, че управляващото дружество на инвестиционния фонд, както и управителя на портфейл ще бъдат избрани от управителен комитет, в който ще вземат участие всички заинтересовани страни.

В мотивите се посочва още, че ще бъде проведена и информационна кампания, в рамките на която неактивните притежатели на акции в публични и непублични дружества от масовата приватизация да бъдат информирани и насърчени да активизират своето участие в тях.

Трябва да припомним, че това е пореден опит на държавата "събуди" спящите акции. Подобна идея беше лансирана и преди малко повече от година. В началото на 2019 г. идеята срещна сериозен отпор както от страна на работодателските организации, така и от синдикатите. Тогавашният омбудсман Мая Манолова също изпрати становище до Министерството на финансите, в което изрази категоричното си несъгласие с концепцията.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Българската фондова борса обаче подкрепиха през 2019 г. публикуваната от Министерството на финансите концепция за т. нар. "спящи" акции и заложените в нея мерки. 
За хората, които не си спомнят, става дума за онези стари зелени бонови книжки, с които почти 3 млн. българи участваха преди 24 години в масовата приватизация. Това се случи самостоятелно или чрез организираните 81 приватизационни фонда, от които днес само 31 все още присъстват на фондовата борса, преобразувани в холдинги.
В момента информация за движението на цените на публичните компании може да се събере всеки ден от сайта на борсата, както и на Комисията за финансов надзор (КФН).