Банките очакват да има още хора, които няма да могат да си плащат вноските по кредитите. Това е мнението на Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, изразено пред БНТ.
„От въведения мораториум има над 25 хиляди до 26 хиляди разсрочени кредита“, стана ясно от думите на банкера, който поясни, че още толкова молби има за разсрочване, които банките не смогват да обслужат.
Той съобщи, че се подготвят за различни програми в подкрепа на бизнеса в извънредната ситуация с пандемията от коронавирус.
„И фирмите имат възможност за кредитиране, за да спасят бизнеса си в тежката ситуация“, посочи Петър Андронов и коментира, че освен българските мерки, оповестени от Българската банка за развитие, за бизнеса има и възможности, свързани с европейски програми. „Такива програми се готвят от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Те ще бъдат предложени на бизнеса, за да получи ресурс точно в този момент, в който те имат нужда“, коментира той.
По думите на банкера основната рамка при договорите с банките е такава, каквато Българската банка за развитие е пожелала да бъде, и кредитните институции са задължени да я спазват.
Четири банки вече предлагат теглене на кредити за физически лица, още осем се готвят да подпишат договори с ББР.
Идеята на мярката е да се насърчат и хората, и работодателите да преминат през този период, да се затвори финансовият дефицит и отново да се върнат на работа. Кредитът ще се изплаща с гратисен период, без лихва.
Investor.bg припомня, че при отсрочването на кредити основното изискване е получателят да е редовен платец и да има максимум просрочие по заема до 90 дни. Ако се попадне в тази хипотеза, се получава възможност да бъдат отсрочени задълженията към банка по потребителски или ипотечен кредит.
„Банковият сектор почти навсякъде е стабилен, нашият не прави изключение. Той е успял да натрупа доста буфери и резерви през изминалите години. Банковата система може да поеме такъв труден период“, категоричен е Петър Андронов, който отчете финансова зрялост на българите.