Европейската централна банка (ЕЦБ) отпуска нова суап линия в размер на 2 млрд. евро на Хърватската народна банка с цел осигуряване на ликвидност. Това става ясно от сайта на ЕЦБ.
Линията ще бъде активна до края на 2020 г. или за „толкова дълго, за колкото е необходимо“. Ще се използва от търговските банки в случай на „пазарни сривове“ или сътресения. Максималният падеж за всяка експозиция ще бъде три месеца.
Линия за валутен суап е споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез нея дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира – обикновено защото е необходимо да се предостави съответната валута на местни търговски банки.
ЕЦБ припомня, че Хърватия се подготвя активно за присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM II.
Всъщност, Хърватската народна банка се намесва за пореден път във валутния пазар, след като през март продаде общо 2,24 млрд. евро на търговските банки в опит да подкрепи отслабващата куна. Продажбата на евро от страна на Хърватска народна банка на междубанковия пазар беше първата подобна намеса от почти 5 години насам.
Необходимостта от нова суап линия показва нагледно защо хърватите толкова бързат да се присъединят към валутно-курсовия механизъм, но и повдига много въпроси около това с какъв курс ще бъдат приети.
Казусът с Хърватия обаче е пряко свързан и с България. Само преди няколко дни премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на април страната ни ще кандидатства заедно с Хърватия за присъединяване към ERM II. „Ще бъдем приети и тогава ще ни разрешат суапови плащания и ще се закачим към основния „водопровод“ в ЕС“, каза тогава Борисов.
Суап линията за Хърватия показва, че подобни операции са възможни и за държави извън чакалнята. Причината България да нe се възползва от тях са основно две – левът е стабилен, а заради валутния борд БНБ не може да „интервенира и да крепи валутата“. Това становище изрази икономистът от ЕКИП Стоян Панчев. Според него суап линията е признак за слабост на валутата.
В момента само една страна – Дания, е член на ERM II. Само преди около месец датската крона започна да губи стойност, като по този начин приближава границите на курса от +/- 2,25% около еврото. Същите онези граници, които е длъжна да поддържа по време на членството си във валутно-курсовия механизъм. За да не се стига до по-големи отклонения, се наложи централната банка да предприеме определени действия (интервенира на валутния пазар), с които на практика се стигна до значително намаление на валутните резерви. Това наложи датската централна банка да поиска от ЕЦБ повишение на линията за валутен суап от 12 на 24 млрд. евро.
Според Панчев получаването на суап от ЕЦБ всъщност е доказателство за уязвимост и няма общо с ползите членство в ERM II.
С оглед на България трябва да подчертаем, че веднъж влязла във валутно-курсовия механизъм, страната не разполага с нормативен инструмент, който да гарантира, че през целия престой до официалното членство в еврозоната България ще запази въпросния „фиксиран“ курс, като позволеният диапазон отклонение е +/-15%.