Какво означават форсмажор и стопанска непоносимост и какви стъпки за защита изискват?

В случай че в договора ви има форсмажорна клауза, трябва да я анализирате и тълкувате, като съобразите  приложимото към договора право.  Какво трябва да проверите:

·     дефиницията за непреодолима сила - преценете внимателно дали тя изрично включва събития като COVID-19 (пандемии), ако не, дали е достатъчно ясно от общото описание, че обхваща COVID-19;

·     при какви точно обстоятелства страните могат да се позоват на тази клауза – има ли допълнителни условия;

·     какви са последиците при прилагането на непреодолима сила – има ли уговорен срок за спиране на изпълнението или срок, при който договорът се прекратява;

·     дали длъжникът се е съгласил да отговаря дори и при непреодолима сила;

·     какво е приложимото право и ако не е българското, трябва да се изследва съответното чуждо право и уредбата на форсмажора по това право.

Ако не можете да се позовете на непреодолима сила, какви са Вашите възможности:

·     Да продължите да изпълнявате договора съгласно първоначалните условия - в много от случаите, това не е приемливо или постижимо.

·     Да предоговорите условията по договора, които не може да изпълните;

·     Да проверите дали в законодателството не съществуват специални разпоредби приложими към Вашия договор – както е например при договорите за изработка.

·     Да проверите дали не намират приложение принципите на европейското договорно право, Европейската конвенция за международна продажба на стоки или друго чуждо право.

·     Да направите възражение за неизпълнен договор, ако насрещната страна не изпълнява нейните задължения;

·     Да проверите дали имате сключена застраховка, която покрива загуби за Вашата компания от прекъсване на бизнеса, вследствие на непреодолимата сила;

·     Да проверите дали договорът не съдържа друга клауза, на която да можете да се позовете, например уговорки за промяна на цените; или например т.н. Ребус сик стантибус клауза (rebus sic stantibus clause - Latin for "things thus standing"), която почива на правната доктрина за неприложимост на договора при фундаментална промяна в обстоятелствата; или клауза, включваща концепция за фрустрация на договора или непрактичност на договора (frustration of contract or impracticability of contract). В България не винаги включваме такива специални клаузи в договорите, но пък имаме сходна уредба на т.нар. стопанска непоносимост.

Какво е стопанска непоносимост и кога имате възможност да се позовете на нея?

Стопанската непоносимост е инструмент за изменение ли прекратяване на договор. Този институт се прилага най-често по отношение на парични задължения, когато са настъпили обстоятелства, които са силно обременителни. Можете да се позовете на стопанска непоносимост само пред съд или арбитраж, когато имате сключен договор, при който изпълнението на задълженията е възможно, но са настъпили нови трайни обстоятелства след сключването на договора, които са довели до съществено нарушаване на равенството на двете престации.

При стопанската непоносимост, както се твърди в едно арбитражно решение на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, не става въпрос дали длъжникът разполага с парични средства за изпълнение на задълженията си, а дали задължението, в резултат на драстично изменение на стопанската конюнктура, не се е превърнало в изключително обременително, до степен, която води до „непоносимост“ и същевременно до необходимост (макар и като крайна мярка) да се прибегне до справедливостта.

Анализът на съдебната практика ни показва, че този институт е използван вече при договори за наем при настъпване на предходната глобална икономическа криза. ВКС в едно свое решение разглежда отрицателните икономически последици за наемател в търговски обект в МОЛ, настъпили по време на икономическата криза. Съдът приема, че при сключването на наемния договор, страните по него не са могли и не са били длъжни да предвидят естествения спад в продажбите им като последица от променените икономически условия, поради което е уважил искането на наемателя за прекратяване на договора. Следва да се има предвид обаче, че последиците от такова прекратяване са винаги занапред и страната, която се позовава на стопанска непоносимост, няма да може, например, да иска връщане на плащания, направени преди договорът да бъде изменен или прекратен.

Каква е практиката в другите европейски държави?

До момента анализът ни показва, че в държавите в Европа, включително Централна и Източна Европа, съществуват сходни правила за непреодолима сила и стопанска непоносимост (или промяна в обстоятелствата, както е известно в някои от юрисдикциите). В повечето юрисдикции се счита, че пандемията може да бъде основание за форсмажор. В Испания, например, има изрична съдебна практика, според която определени епидемии от остри респираторни заболявания, като напр. епидемията SARS в Тороното през 2003, са квалифицирани като форсмажор. В много от юрисдикциите се изтъква, че пандемията сама по себе си не е достатъчна. Трябва да са налице и други факти и обстоятелства, които водят до това, че страната по договора не може да изпълни свое задължение. Пример за тези допълнителни обстоятелства са напр. актове на правителства и  държавни органи, забраняващи или ограничаващи извършване на определена дейност и други подобни мерки.

По отношение на договорните взаимоотношения, при неизпълнение обикновено най-добрият подход е да обсъждате с партньорите си и на базата на взаимни компромиси да постигнете желания резултат.  За да сте подготвени за тези дискусии, Вие трябва да направите анализ на приложимостта на изследваните в настоящата статия правни фигури и да имате ясна концепция за Вашата позиция. 

Настоящата статия предоставя само обща информация, не покрива всички възможни обстоятелства и случаи и не следва да се третира като правна или друга професионална консултация или услуга.

Автори:

Адвокат Ренета  Петкова

Адвокат Ренета Петкова е съдружник и лидер на правната практика на Делойт в България. Тя притежава над 28 години професионален опит и се ползва с репутацията на уважаван юрист на местно и международно ниво. Определена е за водещ адвокат от правните директории Legal 500, Chambers & Partners и IFLR. Ренета е завършила Право в СУ „Св. Климент Охридски“ и е член на Софийската адвокатска колегия и Международната адвокатска колегия.

Адвокат Аделина Миткова

Адвокат Аделина Миткова е завършила юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и е член Софийска Адвокатска Колегия от 2009г. Понастоящем е Мениджър в Адвокатско дружество „Делойт Лигъл“. Преди това повече от 7 години е била сътрудник в международна адвокатска кантора. Специализира и трупа опит повече от 11 години в различни сфери на правото, включително банково и финансово право, договорно право, нормативно съответствие, защита на личните данни, мерки срещу изпирането на пари, защита на потребители и др. Последните години работи и в сферите на устойчиво финансиране, дигиталното право, платежните услуги, управление на рисковете и процесите в предприятията.  

Адвокат Николай Панайотов

Адвокат Николай Панайотов работи в сферата на търговското и корпоративно право, застрахователно право и осъществява процесуално представителство пред държавни съдилища и арбитражи. В адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ Николай консултира клиенти по дружествени и регулаторни въпроси и представлява клиенти по търговски и административни дела.