За две седмици задълженията към банки в баланса на управление "Емисионно" на Българската народна банка се увеличават с 4,869 млрд. лева, показва банковата статистика на 27 март.
Докато на 13 март, денят, в който беше обявено извънредното положение във връзка с пандемията на COVID-19, кредитните институции са държали 10,780 млрд. лева в централната банка, две седмици по-късно сумата е с близо 5 млрд. лева повече и достига 15,549 млрд. лева.
Това може да е ефект от мерките, които взе БНБ, като задължи банките, които имат майки в чужбина, да върнат от там депозираните пари. Увеличението на задълженията към банки в баланса на управление "Емисионно" може да се дължи и на свободни средства, с които разполагат кредитните институции, които те оставят на депозит в БНБ.
Ако мярката сработи, разчетите показват, че ще се увеличи ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки, а този ресурс може да се използва за подпомагане на реалния сектор в кризисната ситуация.
Дали банките са достатъчно гъвкави, за да осигурят ликвидност на системата, предстои да стане ясно, но те са готови да изпълняват мерките на БНБ, които трябва да осигурят ресурс за 9,3 млрд. лева. Централната банка има готовност да предприеме допълнителни мерки, ако ситуацията го налага, съобщи банковият регулатор.
Предписанията към банките от БНБ включват мерки, чиято цел е едновременно да се запази устойчивостта на банковата система, да се засили нейната гъвкавост за намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и фирмите.
За допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките, централната банка ги задължи да капитализират пълния обем на печалбата си в банковата система, която за 2019 г. е в размер на 1,6 млрд. лв.
преди 4 години Трябваше върнатите от централите средства на банките майки да са 7 , а не 5 млрд лв !!!В резултат от тази операция се увеличиха паричните средства в чужда валута, нараствайки от 14 на 19 млрд лв.. БНБ предприема мерки за гарантиране на ликвидност на системата от възможно увеличено търсене на чужда валута. НЯМА КАК ПРИ ПОДОБНИ МЕРКИ БЛОКИРАЩИ ЦЕЛИ ОТРАСЛИ ОТ ИКОНОМИКАТА ДА НЕ СЕ СТИГНЕ ДО ТЕГЛЕНЕ НА ФИРМЕНИ ДЕПОЗИТИ, ЧИИТО РАЗМЕР ДОСТИГА НЯКЪДЕ ОКОЛО ЛЕВОВАТА РАВНОСТОЙНОСТ НА 40 МЛРД. ЛЕВА!Очаквам натоварване на цялата банкова система с опити да бъдат каширани вложените в нея депозити. Ако подобен сценарий обхване не само фирмените , но и частните депозити, опасността за възникване на ликвидна криза в банковата система е напълно възможна. Да не забравяме, че през 2001 година Аржентина ИЗЛЕЗЕ от паричния съвет точно поради ликвидна криза на банковата им система.Предполагам, знаете как завърши АРЖЕНТИНСКАТА КРИЗА. Да се надяваме, че нашата банкова система ще издържи на изпитанието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар