Доклад на МФ: Парите от ЕС по-скоро помагат на икономиката

Средствата по ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“ (ОПИМСП) за периода 2014–2020 г. са в размер на 102 млн. евро, които са изцяло от ЕС. Към 31 декември 2019 г. изпълнението на програмата възлиза на 102 млн. евро, от които всички средства са от ЕС по единствената приоритетна ос. Това представлява 100% изпълнение на програмата към разглеждания период. С нея се финансират операции под формата на гаранции за отпускане на кредити за малките и средни предприятия. В краткосрочен план значителен е ефектът върху частните инвестиции, привлечени към реализираните финансови продукти. Непосредствено отражение на програмата се наблюдава и върху платежния баланс, като е налице известно подобряване на текущата сметка, въпреки необходимостта от внос на суровини и инвестиционни стоки за реализиране на инвестиционните намерения. В допълнение, отчита се леко повишаване на заетостта, а оттам и на частното потребление.

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014–2020 г. е с бюджет от 2,917 млрд. евро, от които 2,366 млрд. евро са принос от ЕС. Към 31 декември 2019 г. изпълнението на програмата навлиза в напреднала фаза, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 1,165 млрд. евро, от които 933 млн. евро от ЕС. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата възлиза на 39,9%, като е стартирало изпълнението на 13 от общо 17 мерки по програмата. Програмата за развитие на селските райони концентрира сериозен финансов ресурс за модернизиране на земеделието и преодоляване на икономическото изоставане на селските райони. Целта е в резултат на интервенциите да се създадат възможности за местна заетост и подобряване на качеството на живот и съответно на национално ниво да се постигне по-балансиран икономически растеж. 

В резултат на изпълнението на програмата за разглеждания период към края на 2019 г. се наблюдава известно положително отражение върху частните инвестиции в размер на 2,9% и влошаване на показателите, свързани с вноса на стоки и услуги, текущата сметка и до по-малка степен бюджетния баланс. Увеличението на вноса в резултат на изпълнението на програмата е сред най-непосредствените ефекти на макрониво и е свързано с необходимостта от внос на суровини и инвестиционни стоки за пряка реализация на инвестиционните намерения. Краткосрочен негативен ефект се наблюдава и по отношение на бюджетния баланс, като той отразява непосредствената нужда за осигуряване на съфинансиране по програмата.

От друга страна, съпровождащото увеличаване на частните инвестиции до известна степен неутрализират влошаването на бюджетния баланс. В краткосрочен план се наблюдава и скромно увеличаване на заетостта, а оттам и на частното потребление от 0.6% спрямо базисния сценарий. В средносрочен и дългосрочен план ефектите от направените инвестиции се очаква да имат нетен положителен принос, за разлика от наблюдаваното към момента краткосрочно въздействие в резултат от увеличение на производството и съответно на износа и приходите в държавния бюджет.

Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014–2020 г. е с бюджет от 113,5 млн. лв., от които 88 млн. евро са принос от ЕС.  Към 31 декември 2019 г. изпълнението на програмата е на ранен етап, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 24 млн. евро, от които 18,7 млн. евро от ЕС по първа, втора, трета, четвърта, пета и седма приоритетна ос. В резултат на това степента на усвояване2 на средствата от ЕС по програмата възлиза на 21,3%. Поради ниската сума на усвоените средства до края на 2019 г., по програмата все още не се наблюдават значителни ефекти върху основните макроикономически показатели.

*Инструментът СИБИЛА 2.0 изисква разпределянето на разходите (ЕСИФ и съответното национално съфинансиране) по основни икономически категории. Икономическите категории, използвани в случая, кореспондират изцяло с рамката на изградения модел и включват следните категории на съвкупното предлагане (производствени фактори):

Капитал – разходи за придобиване на машини, оборудване, сгради и т.н.; Технологии – разходи за научно-развойна дейност, технологично развитие, информационни и комуникационни технологии, както и такива за повишаването на качеството на средата и производителността в публичния и частния сектор (в т.ч. обмяна на опит и обща факторна производителност);

Човешки капитал – разходи за обучения на заети и безработни, както и тези, повишаващи качеството и нивото на образование;

Труд – разходи за включването в работната сила на лица, които до този момент не са били икономически активни, както и разходи за разкриването на нови работни места;

Инфраструктурен капитал – разходи за изграждане на нова и възстановяване на съществуваща инфраструктура (в т.ч. пътна, свързана с опазване на околната среда, енергийна, в т.ч. свързана с енергийна ефективност и адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска, градска, културна, спортна и т.н.).

Ограничения

Тъй като моделът (както и предходната му версия) е симулационен, а не прогностичен, релевантни за разглеждане са не толкова абсолютните стойности на получените показатели, а относителните различия в техните реализации в различните сценарии за развитие. Конкретно в текущия контекст е важно да се разглеждат относителните разлики в стойностите на съответните макроикономически показатели, измерени в проценти, при наличието и при отсъствието на дадена интервенция, състояща се в изразходването на определени средства от ЕСИФ (в т. ч. националното съфинансиране). Използването на модела СИБИЛА 2.0 за взимането на решения относно икономическата политика следва да бъде правено предпазливо и в комбинация с други инструменти като изследвания, проучвания, експертна оценка, натрупан опит и т.н. При взимането на решения относно приоритизирането на дадена категория публични разходи следва да се вземат предвид и други въздействия като социално отражение, въздействие върху околната среда и т.н.