Общият бюджет на ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) за периода 2014–2020 г. е 1,543 млрд. евро, от които 1,311 млрд. евро са принос на ЕС. Към края на миналата година по оперативната програма са изплатени средства по всички приоритетни оси на програмата в размер на 794 млн. евро, от които 679 млн. евро от ЕС. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата към този момент е 51,8%.
ОПРР има основен фокус върху изграждането на инфраструктура на местно равнище. Към края на 2019 г. се наблюдават непосредствени преки ефекти върху частните инвестиции (увеличение с 0.9%) и външната търговия, свързани с реализация на инвестиционните намерения, които са характерни за програмите, ангажирани основно с изграждане на инфраструктурни обекти.
По отношение на бъдещото усвояване на програмата в краткосрочен и средносрочен план се очаква в резултат на увеличената строителна дейност да бъде наблюдавано временно увеличе-ние на икономическия растеж в сравнение със сценария без инвестиции в тази област, като към края на 2019 г. то се равнява на 0,3%. В дългосрочна перспектива нетният ефект от ОПРР ще е изразено положителен, предвид подобрената бизнес среда и възможностите за дългосрочен и устойчив растеж. Целенасочени инвестиции в подходяща инфраструктура за регионите ще допринасят за по-равномерно разпределен и устойчив дългосрочен растеж.
мф4
Общият бюджет на ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) за периода 2014–2020 г. е малко над 1 млрд. евро, от които 938,6 млн. евро са принос на ЕС. Към 31 декември 2019 г. реално изплатените средства по програмата възлизат на 624 млн. евро, в т.ч. 537 млн. евро за сметка на ЕС по всички приоритетни оси. Степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата достига 57,2%.
Програмата е преобладаващо насочена към подобряване на характеристиките на работната сила, а оттук и към подобряване на конкурентоспособността на българското производство. В дългосрочен план програмата ще допринесе съществено за по-балансиран и устойчив растеж и намаляване на социалните различия. Увеличените частни инвестиции и нарасналото потребление ще създадат условия за разширяване на търсенето на българското производство на местните пазари, което ще се отрази в цялостно нарастване на икономическата активност. В тази по-сока ще влияе и подобряването на качеството на човешкия капитал, като в резултат на това ще намалее значително разликата в темповете на растеж на вноса и износа в резултат от инвестициите по линия на ОПРЧР.
Следва да се открои и социалната функция на оперативната програма, т.к. тя съдържа нарочни мерки за социално включване и насърчаване на социалната икономика. Ето защо, наред с осигуряването на повече и по-качествена заетост, тя влияе положително и върху намаляването на бедността, намаляването на безработицата и включването на пазара на труда на хората със специфични потребности, констатират от МФ.
мф5
Общият бюджет на ОП „Добро управление“ (ОПДУ) за периода 2014–2020 г. е 334 млн. евро, от които 284 млн. евро са принос от ЕС.
Към 31 декември 2019 г. изпълнението на програмата е на сравнително ранен етап, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 92 млн. евро, от които 79 млн. евро от ЕС, по всички приоритетни оси. Степента на усвояване2 на средствата от ЕС по програмата достига 28% към разглеждания период. Поради ниския размер на усвоените средства към края на 2019 г., по програмата все още не се наблюдават значителни ефекти върху основните макроикономически показатели.
преди 4 години Дефицита може да се намали ,като повече произвеждаме и изнасяме и по-малко внасяме.Известно е ,че България е един от най-големите износители на мед и произвежда кабели ,но най жалкото е ,че не произвежда машини т,е, не произвежда и изнася готов продукт ,с който да печели от принадена стойност.Българското правителство трябва да се съсредоточи върху ресурсите ,които има страната и които са основа за бъдещи производства.В такъв смисъл правителството трябва да поощрява и подпомага стартъпи и фирми занимаващи се с производство на електродвигатели, и внедряващи електродвигатели във всякакъвв вид машини .Става въпрос ,че в България трябва да се произвеждат всякакъв вид електродвигатели,като се започне от различни видове помпи с електродвигатели,електротелфери, вентилатори за дом.и промишлени нужди ,вентилатори за банята и за компютрите,,миксери, бормашини ,дрелки ,винтовери,циркуляри,шмиргели .Защо българите да не произвеждат електродвигатели за автомобили, вятърни турбини малки и големи.Надявам се ,че в родината има достатъчно квалифицирани инженери ,коита са способни да конструират електродвигатели и машини работеши с електродвигатели ,с които да участваме в световното производство и коопериране с чуждестранни фирми.Крайно време е родината ни да преработва суровините си и произвежда машини ,вместо да изнася богатствата си на ниска цена.Същото важи и за земята ,която може да ражда плодове и зеленчуци и храни животни,но ние повече внасяме отколкото изнасяме.Затова сме бедните в Европа,защото прахосваме ресурсите ,вместо да ги използваме рационално.Доста българи работят в чужбина ,във ферми където всичко е организирано, а у нас е разрушено и всъщност няма къде да се работи.България изнася зърно за около 200 долара за тон и внася месо за около 1600-1700 долара на тон , пипер за около 2500 долара на тон ,домати,ябълки ,грозде и т.н.От 1 декар се произвеждат 500 кг жито ,1500 кг десертно грозде,5 000 до 10 000 кг домати или ябълки,1500-2000 кг пипер,3000 -3500 кг круши ит,н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ами регулациите? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Дано "икономистите" от ЕКИП да прочетат доклада. Не са изполвани много термини и това ми дава надежда , че ще го разберат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар