УниКредит: Икономическият растеж на България ще се забави до 3% през 2020 г.

Икономистите посочват две причини за забавянето. Първата е по-слабото външно търсене, което ще се отрази на темповете на растеж на износа. Втората ще бъдат по-ниските темпове на създаване на работни места, което ще доведе до известно забавяне на ръста на частното потребление.

„Въпреки че свободното фискално пространство е значително, очакваме поредна година на умерено разхлабване на фискалната политика през 2020 г. Перспективата пред растежа ще се подобри през 2021 г. в резултата на очакваното ускоряване на растежа на глобалната икономика, което ще даде нов тласък на износа и инвестициите“, очакват икономистите от анализаторския отдел с ръководител Кристофор Павлов.

Те са категорични, че въпреки забавянето в темповете на растеж на някои от основните търговски партньори на България, няма признаци за намаляване на търсенето на работна сила в експортно ориентираните сектори на икономиката.

По-малко потребление, но по-високи доходи

Отрицателния ефект върху външното търсене вероятно ще бъде по-слабо изразен в нашата страна в сравнение с поотворените икономики от ЦИЕ, като Чехия, Унгария, Словакия и Словения, тъй като България остава по-слабо интегрирана в производствените вериги на еврозоната, твърдят от банката.

Очакваме потреблението да има по-слаб принос за растежа през 2020 г. поради отрицателното въздействие, което недостига на работна сила има върху създаването на нови работни места. След като икономиката вече достигна пълна заетост, очакваме броят на новосъздадените работни места да намалее до 19 хиляди през тази година и до 12 хиляди през 2021 г., след 65 хиляди през 2019 г. и 43 хиляди средно между 2015 и 2018 година.

Въпреки това бързият ръст на доходите ще помогне на икономиката да устои на влошаването на външната среда през 2020 г. Растежът ще получи подкрепа от 10% увеличение на заплатите в публичния сектор, което в контекста на нарастващия дефицит на работна сила, в една значителна степен ще се пренесе и в частния сектор на икономиката, прогнозират в УниКредит Булбанк.

Един от изводите в доклада е, че високият ръст на заплатите и по-ниската инфлация ще подкрепят частното потребление. По-ниските цени на енергийните ресурси ще доведат до забавяне на инфлацията, въпреки че макар и бавно увеличените разходи за труд ще се трансформират в повисока базисна инфлация.

Разполагаемият доход на домакинствата ще продължи да получава подкрепа от намаляващите разходи за обслужване на дълга и намаляващата инфлация, след като цените на енергийните ресурси се понижат в резултат от комбинация от по-ниски цени на суровия петрол, предвидени в нашия глобален сценарий, както и някои специфични за страната фактори.

В очакване на по-големи капиталови разходи

Инвестициите в машини и оборудване вероятно ще останат подтиснати, но инвестициите в пътища и друга публична инфраструктура изглежда много вероятно да нараснат, ако усвоените средства от ЕС се увеличат с приближаване края на настоящия период на планиране.

От банката напомнят, че през миналата година бяха предплатени 2,1 млрд. лева за закупуването на военни самолети и в бюджета са заделени нови 0,5 млрд. лева за доизграждането на магистрала "Хемус".

Инвестициите в машини и оборудване изглежда загубиха инерция през миналата година и се очаква да останат слаби и през 2020 г., преди външното търсене да започне да се възстановява отново през 2021 година.

През 2019 година инвестициите, финансирани със средства от ЕС, разочароваха, след като не достигнаха нивата на усвоените европейски средства, отчетени през същата година на предходния период на планиране. Изглежда, че това е на път да се промени през 2020 г., тъй като навлизаме в заключителната фаза от текущия период на планиране и усвояването на средствата вероятно ще се ускори, пише в доклада на банкерите.

Забавяне на инфлацията

Инфлацията на потребителските цени най-вероятно ще се забави до 2,7% средно за цялата 2020 г., преди леко да се повиши до 2,8% през 2021 г. Забавянето през тази година почти изцяло ще се дължи на прогнозираното успокояване на цените на енергийните ресурси. Това отразява по-ниските цени на суровия петрол, предвидени в глобалния ни сценарий, както и постигнатата договореност между Европейската комисия и "Газпром", за намаляване на цените на природния газ за пет страни от ЦИЕ, включително България, в замяна на което руския монополист ще избегне санкции за злоупотреба с господстващо положение в пазарите на газ в тези страни.

В същото време очакваме цените на храните леко да се покачат през тази година, тъй като засушаването през изминалата есен вероятно ще засегне добивите на някои култури. Базисната инфлация ще продължи да се повишава, тъй като икономиката бавно наближава към крайната фаза на настоящия цикъл на експанзия, когато увеличението на разходите за труд трябва да започне да се пренася във нарастваща степен върху така наречените базисни цени.

Без резки ходове във фискалната политика

България продължава да бъде сред страните от ЕС с най-голямо свободно фискално пространство и в началото на 2020 г. Бюджетът завърши миналата година с дефицит, в размер на 1% от БВП на касова основа (по-нисък от заложената в консолидираната фискална програма цел за дефицит от 2,1% от БВП). Това включва 2,6 млрд. лева (2,2% от БВП) предплатени капиталови разходи. Ако изключим предплатените капиталови разходи, бюджетът би приключил 2019 г. с излишък от 1,2% от БВП на касова основа. На начислена база, вероятно бюджетът ще приключи 2019 г. с излишък с приблизително същия размер – около 1,1% от БВП. Това означава, че бюджетът завършва с излишък за четвърта поредна година, което е рекорд отчетен само в няколко държави от ЕС, като Германия и Холандия, показва сравнението на експертите.

След като спечели втори по ред избори, ГЕРБ е малко вероятно да промени фискалната си политика значително. Очакваме само умерено разхлабване на фискалната политика през тази година, в пропорции близки до тези наблюдавани на начислена основа през миналата година. Това ще позволи на правителството да смекчи в значителна степен негативния ефект произтичащ от очакваното забавяне на растежа в еврозоната.

Така през 2020 г. очакваме малък излишък, еквивалентен на 0,4% от БВП на начислена основа или балансиран бюджет на касова основа, посочват авторите на доклада на УниКредит Булбанк. Те напомнят, че по време на дискусиите по новия бюджет не бяха предприети съществени промени в данъчното облагане, освен предвиденото умерено увеличение на данъка за придобиване на имущество и данъкът върху превозните средства.

Освен планираното в бюджета увеличение на капиталовите разходи свързани с очакваното подобрение в усвояването средствата от ЕС, бюджетът също така предвижда и увеличаване на социалните плащания. Това включва 10% ръст на заплатите в публичния сектор, 6,7% ръст на пенсиите и известно увеличение на социални плащания за най-уязвимите групи от населението.

Цялото това умерено увеличение на разходите ще бъде финансирано от по-малък бюджетен излишък (на начислена основа), по-добра данъчна събираемост и окончателното въвеждане на системата за пътни такси, аргументират се икономистите.

По пътя към еврозоната

Продължаването на консервативната фискална политика изглежда още по-вероятно през настоящата година, предвид на това че страната изглежда много близо до получаване на покана за присъединяване към ERM II, убедени са експертите.

Всички наблюдатели отчитат постигнатия от България значителен напредък във всички области от плана за въвеждане на еврото. Това включва редица въпроси, които са важни за плавния преход към ERM II и Банковия съюз. Нещо повече, много добрата рентабилност на банките в момента ни кара да смятаме, че оставащият недостиг на капитал, който бе установен при две местни банки по време на детайлния преглед на ЕЦБ, вероятно ще бъде адресиран успешно в най-скоро време, се казва още в прогнозата на банкерите.