До края на ноември в Сребърния фонд са се натрупали 3,125 млрд. лв.

До края на ноември 2019 г. средствата, натрупани в в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по известен като Сребърния фонд, са в размер на 3,125 млрд. лв. От тях 3,067 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в БНБ с решения на Управителния съвет на фонда. Това става ясно от данни на Министерството на финансите (МФ), публикувани на сайта на ведомството.

За сравнение, парите във фонда през октомври бяха 3,120 млрд. лв.

Трансферираните през ноември средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в ДОО са в размер на 5,09 млн. лв. при 3,41 млн. лв. за октомври. За първото тримесечие на годината сумата е 17,67 млн. лв., а за второто – 141,45 млн. лв. За третото тримесечие на 2019 г. сумата е 35,82 млн. лв. Общо за 2018 г. са трансферирани 136,54 млн. лв.

ср

Според приетата дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на фонда за 2019-2021 г., натрупаните средства остават на депозит в БНБ поне до 2021 г., а най-вероятно и до 2040 г. Резервните пари за пенсии, които трябва да гарантират стабилност на пенсионната система, ще се управляват все така консервативно, както и към момента.

Както и предшествениците си, финансовият министър Владислав Горанов прецени в началото на октомври миналата година, когато документът бе приет, че това е най-безопасната стратегия. В края на октомври тази година министрите решиха да не правят промени във въпросната стратегия, въпреки че законът им дава възможност за корекции.

Освен това настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в БНБ или други инструменти по сметки в нея.

Бизнесът от години настоява постъпленията в Сребърния фонд да се подкрепят с допълнителни източници, но към момента няма движение в тази посока. Парадоксалното е, че всъщност единствената функция на фонда към момента е на практика да подкрепя фискалния резерв. По закон той би следвало да се пълни от бюджетните излишъци, от пари от концесии и приватизация, но и отново по закон не може сумите в него да бъдат инвестирани.

Сберъбният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., като за 12 години в него са се натрупали едва 1,2 млрд. допълнителни средства. Идеята му бе да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него са толкова малко, че не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори за една цяла календарна година. Дефицитът в системата възлиза на над 4 млрд. лв. за 2019 г. Нещо повече, според прогноза на Националния осигурителен институт (НОИ) през 2060 г. недостигът на средства в държавната пенсионна система ще надхвърли 9% от БВП на страната. В бюджета за догодина парите за пенсии са 22,6% от всички разходи и са повече от 10 млрд. лв., като тук се включват както трансфери от данъци, така и сумите от осигурителните вноски.

В края на миналата година сумата, постъпила във фонда, е само със 120 млн. лв. по-голяма, отколкото е била в края на 2017 г. Увеличението е дошло от 103 млн. лв. приходи от концесии. От приватизация са постъпили само 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите възлизат на 2 млн. лева, става ясно от данни на Министерство на финансите.

През 2016 и 2017 г. държавният бюджет реалира сериозни бюджетни излишъци, но нищо от тях не постъпи в Сребърния фонд, парите бяха похарчени за спорната програма за саниране.

Според Лидия Шулева, бивш вицепремиер и бивш социален министър, основател на консултантска къща „Бизнес интелект", Сребърният фонд не би имал особено значима роля в бъдещето на пенсионната система у нас. „При създаването си Сребърният фонд даваше основания да се смята, че може да запълни дефицити в пенсионната система на фона на демографската криза“, коментира Шулева в ефира на Bloomberg TV Bulgaria преди време.

От този омагьосан кръг все пак има вратичка - стратегията за инвестиране на средствата на фонда може да се променя, стига да има политическа воля за подобни решения.