Димитър Радев: Банковият сектор е в състояние да устои и на най-негативния сценарий

Проблемите в световната търговия и свързаното с тях забавяне на икономическия растеж са повод за загриженост, но на този етап няма основание да се очаква глобална криза с мащабите на онази от преди десетина години. Това прогнозира управителят на БНБ Димитър Радев в интервю във в. „24 часа“, публикувано на интернет страницата на централната банка.

Гуверньорът е категоричен, че икономическите субекти в страната, включително банките, се справят като цяло добре на фона на неблагоприятната външна среда.

“Нашата задача като централна банка е банковият ни сектор да се намира в състояние, което би му позволило да устои на възможно най-негативен икономически сценарий, ако такъв се реализира. За целта например периодично провеждаме стрес тестове на банките. Освен системата като цяло всяка отделна кредитна институция трябва да управлява и покрива различните рискове, свързани с типичните банкови операции, например кредитния риск”, посочи Радев.

Според него Европейската централна банка провежда стимулиращата парична политика, която е логичен отговор на глобалните и регионалните икономически процеси.

“Това, което днес се дискутира, са конкретните инструменти и параметрите на тази политика. За да бъде тази дискусия конструктивна, тя трябва да бъде поставена в контекста на два взаимосвързани процеса. Първо, провеждането на стратегически преглед на целите на монетарната политика. За последен път подобен преглед е проведен през 2003 г. И второ, ясно дефиниране и изпълнение на необходимите поддържащи стъпки в сферата на фискалната и структурната политики. Първото е задача на ЕЦБ, а второто следва да ангажира както общоевропейски инструменти, така и националните правителства”, коментира управителят на банковия регулатор.

Димитър Радев коментира и политиката на ниски лихви. Тя според него има както предимства, така и недостатъци.

“Конкретно за нашата страна тя е важен фактор за увеличената кредитна активност в подкрепа на икономическия растеж. Но засиленото кредитиране също създава среда за проявление на циклични рискове – нещо, за което БНБ е изразявала позиция многократно. Успоредно с това, ниските лихви и топящите се лихвени маржове оказват силен натиск върху рентабилността на банките, смята гуверньорът на БНБ и потвърди, че колкото по-продължителен остане периодът на много ниски и отрицателни лихви, толкова по-силен ще бъде потенциалът за реализиране на различни рискове – както в икономиката, така и при банките. Това изисква превантивни мерки.”

Димитър Радев потвърди, че активирането и повишаването на нивото на антицикличния капиталов буфер е пример за такава превантивна мярка.

“Но това е част от по-широк системен подход на БНБ, който се изразява в провеждането на политика, която е прието да се нарича макропруденциална. Нейни основни инструменти, прилагани традиционно от централната банка, са капиталовите буфери на банките, напомни той. – В това отношение подходът на БНБ е консервативен. Освен това централната банка има практика да прилага към банките и допълнителни индивидуални капиталови изисквания. Не на последно място имаме нови законови възможности да изискваме от банките ограничения, свързани с кредитополучателите.”

Радев потвърди, че новите правила за кредитиране на ЕЦБ, одобрени и от БНБ, през последните години са част от правната рамка, която засяга отпускането на заеми.

“Това са насоките на Европейския банков орган, които са валидни за всички страни в ЕС и които БНБ е приела да прилага в България. Второ, засилени бяха макропруденциалните правомощия на централната банка, включително чрез възможност за налагане на лимити при съотношението между кредит и обезпечение или между кредит и доход на кредитополучателя”, напомни той и обясни, че целта на тези мерки, които допълват съществуващите капиталови изисквания към банките, е още по-добра защита и на кредитополучатели, и на банки.

Димитър Радев е на мнение, че включването на лева в ЕРМ II не е свързано с рискове. “Целта на този механизъм е да се стабилизира курсът на дадена национална валута спрямо еврото преди приемането на съответната страна в еврозоната. Очевидно това не може да създаде рискове в нашия случай, нито ще представлява предизвикателство за България, тъй като левът повече от 20 години вече е фиксиран към еврото”, убеден е Димитър Радев и потвърди, че очакваните преки ефекти от тази първа стъпка към еврозоната ще бъдат повишението на кредитния рейтинг на България и подобряването на външното възприятие за инвестиционната среда в нашата страна.

Управителят на БНБ прогнозира, че в процеса по въвеждане на еврото в България българските институции се ангажират с провеждане на различни политики, което дългосрочно ще окаже позитивен ефект при стимулиране на българската икономика.

Радев информира, че партньорството с ЕЦБ ще се задълбочи след приемането на страната ни в Банковия съюз и ще бъде насочено в две области – към банковия надзор и дейностите, свързани с преструктуриране на банките. За целта ще има съвместни надзорни екипи.

Според него Банковият съюз ще донесе допълнителни гаранции за стабилността на българските кредитни институции. Очакванията на Радев са да се подобрят условията за финансиране и кредитиране, защото по думите му това все още е незавършен проект, що се отнася до частта за гарантиране на депозитите.

Той прогнозира, че в рамките на 2020 г. България ще изпълни условията за влизане в Банковия съюз и ЕРМ II.