Данъчните приходи на общините през 2020 г. ще бъдат в рамките на 1 млрд. лв., тоест над четири пъти по-ниски спрямо общите трансфери от държавата. Това съотношение предопределя тежката зависимост на общините от трансфери и субсидии и често води до отлагане на публични инвестиции на местно ниво. Прехвърлянето на 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините ще направи местните власти по-самостоятелни и ще им позволи да провеждат последователна и дългосрочна политика спрямо нуждите на съответното населено място, убедени са в ИПИ.
От Института напочниха за внесеното на 12 ноември ИПИ отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов с предложение за данъчна децентрализация, като поставя фокуса подоходното облагане. Направеното предложение има за цел да обвърже общинския бюджет с икономическата активност в съответната община и по-специално с работните места и нивото на заплащане. Другата цел е да повиши собствените данъчни приходи на общините, които към момента са под 15% от общинските бюджети. По този начин всяка нова инвестиция и създадено работно място, както и всяко повишаване на заплащането или изсветляване на сиви доходи ще води автоматично до повече финансов ресурс в общинския бюджет.
Средно по 6689 лева ще внесе данъкоплатецът
Средно 6689 лв. ще струва сметката на правителството за 2020 г. на всеки български гражданин. Това показват данни ИПИ. Най-голям е делът на пенсиите (по 1518 лв.), следвани от здравеопазването (по 822 лв.) и образованието (по 769 лв.).
Челната петица се допълва от социалните помощи и транспортът, които общо ще струват по 1119 лв. на всеки отделен българин, който се издължава на хазната.
Най-евтини излизат лихвите по стари дългове – по едва 94 лева. След тях са културата и спортът (по 112 лв.). Старите сметки или дългове общо ще струват по 3300 лева на българския данъкоплатец, като тежестта идва от пенсии и социални грижи.
Изчисления: ИПИ