Повече кредит с ниски лихви: ефектите за реалния сектор

Кредитната експанзия продължава, както се потвърждава от публикуваните през тази седмица данни на Българската народна банка. Вземанията на банките от нефинансови предприятия нарастват с 4,8% на годишна база към края на септември, значително по-бавно от кредита за домакинствата, който за същия период се увеличава с 9,1%. След отчитане на ефекта от тенденцията за намаляване на лошите и преструктурираните кредити, действителното състояние на банковата активност изглежда малко по-различно, пише в свой анализ Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Редовните кредити за бизнеса са с ръст от 11,6% спрямо нивото от септември 2018 г., или номинално увеличение на общия размер на задълженията към банки с 2 млрд. лева за 12 месеца. Видима е и промяната в матуритетната структура, като кредитите със срок на погасяване над 5 години се увеличават с 16% и вече надхвърлят 43% от общите вземания от нефинансовите предприятия. Редовните потребителски кредити за домакинствата ускоряват темпа на годишен растеж от 12,4% към края на август до 13,7% към края на септември, а жилищните – от 16,6% до 17,4%. Нарастването на салдата по  редовните жилищни кредити е 1 424 млн. лева , а при потребителските заеми – 1 234 млн. лева.

Тези темпове на растеж изглеждат значително по-ниски от отчетените в периода на предишната експанзия от 2005-2008 г. На първо място трябва да се отчита изключително ниската стартова база на бързия ръст в предходното десетилетие. Към края на 2004 г. например общият размер на жилищните кредити е под 1 млрд. лева, а вземанията от фирми – около 9 млрд. лева. Ако до 2004 г.  можехме да наречем ипотечното финансиране прохождаща индустрия с минимално въздействие върху имотния пазар, през 2016 г. „рестартът“ започва от близо 9 млрд. натрупани задължения на домакинствата. Заедно с това, случващото се в последните две години представлява рязка и бърза промяна след своеобразното „замръзване“ на кредитирането за целия период от 2009 до 2016 г. Така например общите вземания на банките от нефинансови предприятия и домакинства към началото на 2016 г. са равни на нивото от към края на 2008 г. Годишният темп на ръст при редовните жилищни и потребителски кредити надхвърля 10% едва от октомври 2017 г. насетне, като до февруари 2017 г. той е под 5%, а за целия период от септември 2009 г. до юни 2016 г. се отчита или спад, или увеличение от под 2% на годишна основа.

Заедно с банките, специализираните в кредитиране дружества и лизинговите компании също разширяват балансите си. Лизингът за фирми нараства с 230 млн. лева (7,1%), а за домакинства – със 100 млн. (21%) за периода от юли 2018 до юни 2019 г. За същия период небанковите кредити се увеличават с над 310 млн. лева, или над 17% на годишна база.

Улесненият достъп до кредит започва да придобива все по-голямо макроикономическо значение. Доскоро фокусът на дискусиите се концентрира върху факторите, които са водещи до експанзията. Ключовите сред тях са изключително разхлабената монетарна политика в еврозоната и благоприятната конюнктура в реалния сектор в страната, изразена в бърз ръст на заетостта, на практика изчезване на безработицата и нарастване на доходите с високи темпове след 2014-2015 г. Заедно с това обаче трябва да се разглежда и въздействието на кредитирането върху поведението на стопанските агенти, структурата на икономиката и натрупването на риск.

Политиката на Европейската централна банка на отрицателни лихви и (нови) количествени улеснения без никакво съмнение се отразяват пряко и на българския финансов сектор. Ниските номинални (а вече в големи периоди – отрицателни реални) лихви по кредитите за бизнес и домакинства променят стимулите, като насърчават както инвестиции в дългосрочни проекти, така и потребление, а в същото време наказват спестяванията. Това е възможно – но само за определен период от време – благодарение на намаляването на разходите за обслужване на поетия дълг. Задлъжнявайки все повече, заемополучателите реално плащат все по-малко – при 26% по-висок общ дълг на домакинствата към септември 2019 г. спрямо края на 2008 г. например, годишните разходи за лихви на домакинствата в номинално изражение са приблизително 12% по-ниски. Същевременно отношението между разходите за лихви и компенсацията на наетите в икономиката (като обобщен макро индикатор за динамиката на доходите от труд) спада от 6,5% през 2008 г. до 2,9% през 2018 г., което означава, че тежестта на обслужване спада дори повече в относително изражение. 

Засега последиците са в много по-голяма степен върху пазара на имоти, отколкото при формирането на капитал в реалния сектор и потреблението на домакинствата. Като отражение, ефектът е отчетлив при цените на активите и в по-малка степен – в потребителските цени.  Средните цени на жилищата в шестте най-големи града през второто тримесечие на 2019 г. са с от 30 до 40% по-високи от нивата през 2015 г., а бърз преглед на данните за сключените сделки показва, че ролята на ипотечното финансиране при покупка на имот е нараснала отчетливо през този период.  Очакването за по-високи цени и разширяване на кръга на платежоспособните купувачи, което в значителна степен е следствие от ниските лихви и по-благоприятните условия на банките, неизбежно се отразява на проектите за изграждане на нови жилища. Площта на издадените разрешения за строеж на жилищни сгради за последните 12 месеца е 2,3 пъти по-голяма от тази през 2014 г., при административните ръстът е 3,2 пъти, а при другите стопански сгради (производствени, складове и др. под.) – около 40%. Заетите лица в строителството се увеличават с около 40 хил. за последните пет години обаче все още са под нивата от 2008 г. Реално започнатото строителство също не обхваща целия обем издадени разрешения, като вероятно за част от обектите се търси финансиране, за други се изчакват договори с потенциални купувачи и наематели.

Засега данните за потреблението на домакинствата са противоречиви. От една страна, в реално изражение ръстът през 2018 г. е най-високият от кризата насам, но пък темпът от 4,3% не изглежда твърде бърз. Общият внос на потребителски стоки се увеличава с 6,6% през 2018 г. на годишна база, а за първите седем месеца на 2019 г. е 8,2% спрямо същия период на предходната година. Относително по-бързо обаче нараства вносът на мебели и домакинско обзавеждане – над 12% на годишна основа за периода януари-юли 2019 г.  В годините след 2015 г. салдото по текущата сметка се повишава и достига 5,4% от БВП през 2018 г., а търговският дефицит е относително нисък – около 3,4%. За сравнение, през 2007 г. текущата сметка отчита дефицит, надхвърлящ 20% от БВП.

Макар въздействията на ниските лихви и улеснения достъп до кредит да са различни от преживяното в периода 2003-2008 г., поне две са сериозните основания за безпокойство. От една страна, натрупва се риск от нарастващата задлъжнялост. При минимална безработица, растящи заплати и ниски лихви обслужването на заемите изглежда почти безпроблемно, но както промяна в стопанската конюнктура, за каквато вече има сериозни индикации, така и повишаване на лихвените нива могат много бързо да променят кредитоспособността на длъжниците. Продължава и натрупването на дълг за финансиране на все по-мащабни дългосрочни проекти в бизнеса, което прави балансите на компаниите все по-чувствителни към лихвен риск и промяна в условията за рефинансиране. От друга страна, увеличеното търсене – както на потребителски стоки, така и на активи и инвестиционни стоки – променя структурата на икономиката. Стоките и дейностите, съпътстващи процеса на вливане на новия кредит в стопанския оборот, изглеждат относително по-печеливши и привлекателни. Част от потреблението се финансира със заемни средства, но за участниците на пазара то може да е сигнал за увеличение на разполагаемия доход. В средносрочен и дългосрочен план това стимулира, при равни други условия, инвестиции именно в тези отрасли за сметка на други. Насочват се труд и капитал, както и предприемаческа енергия, в дейности, които все повече зависят от нарастване на кредита и са основани на очаквания за запазване на сегашната динамика. Както бизнес сектора, така и домакинствата обаче са ограничени от фундаментални фактори в капацитета си да задлъжняват – дългът не може да се увеличава отвъд способността на длъжниците да го възстановят с бъдещ доход. Промяна в паричната политика – макар такава да не изглежда вероятна в най-близко бъдеще – променя и условията за достъп до кредит. Колкото по-дълго продължава периодът на кредитна експанзия, толкова по-големи ще са  структурните изменения в икономиката и дълбочината на неизбежната последващата корекция.