Бисер Петков: Пенсиите може да се увеличат и с повече от 6,7% догодина

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) утвърди със 8 гласа "за" проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2020 година. Това съобщи пред журналисти министърът на труда и социалната политика Бисер Петков днес. 

„Заложеното увеличение на пенсиите от 1 юли 2020 година с 6,7% е възможно както да остане същото, така и да е с по-голям процент”, каза социалният министър Бисер Петков по време на обсъждането на бюджета на НОИ за следващата година. Той уточни, че в проекта на бюджета по правилото на чл. 100, швейцарското правило, е предвидено осъвременяване на всички пенсии от 1 юли с 6,7%. Този процент се получава по това правило спрямо данните към октомври. 

„Съгласно нормата на член 100 Надзорният съвет на НОИ би трябвало следващата година, когато вече имаме отчетни стойности на ръста на средния осигурителен доход, индекса на потребителските цени, да вземе окончателно решение с колко ще бъдат осъвременени пенсиите от 1 юли 2020 година”, посочи още той, цитиран от БТА.

Ръстът на средната пенсия за следващата година е от порядъка на 8% номинално или 30 лева, при очаквани 382 лева средна пенсия за тази година, 412,28 лева е прогнозата за следващата година. „С 6,7% се увеличават минимални размери както на пенсията за осигурителен стаж и възраст, така и на социалната пенсия за старост, но социалната пенсия за старост предполага отделно решение на МС”, каза министърът.

Проектът на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 година залага от 1 юли 2020 година пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 година, включително, да се увеличат с 6,7%, а от същата дата минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да нарасне от 219,43 лв. на 234,13 лв. (увеличение с 6,7 на сто). 

От 1 юли 2020 година социалната пенсия за старост нараства от 132,74 лв. на 141,63 лв. - с 6,7 на сто. Таванът на пенсиите остава 1200 лева. Същият остава периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 380 лева. Запазва се и режимът за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност.

Запазва се и размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" от 2019 година, както и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените.

За 2020 година не са договорени минимални осигурителни доходи. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто, средното увеличение на минималния осигурителен доход през 2020 година е около 5,4 на сто. Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 560 лв. на 610 лева. Расте и минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - от 400 лева на 610 лева. Същевременно се запазва максималният осигурителен доход за всички осигурени на 3000 лева.

Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула остава на достигнатото през 2019 година ниво от 1,2 на сто. Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица са без промяна, съответно - 9 лева и 74, 29 лв. Запазва се еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лева. Определя се максимален размер на гарантираните вземания - 1525 лева.

По време на заседанието на Надзорния съвет на НОИ е повдигната темата за болничните, тъй като имаше очаквания този въпрос да бъде решен с проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване. По думите на Бисер Петков имало е и разбиране, че един бюджетен закон не трябва да се натоварва с толкова много очаквания, защото той трябва да даде финансовата рамка за Държавното обществено осигуряване. Министър Петков е декларирал ангажимент на Министерството на труда да продължи дебата по тези въпроси, включително и по минималните осигурителни прагове. 

„Разговорите между държава, синдикати и работодатели по всички теми и предложения не са спирали. Обсъжда се механизъм за определяне на минималната работна заплата, механизъм, който да замести минималните осигурителни доходи, какво да се направи, за да се ограничат злоупотребите с болнични. Работодателите и синдикатите поставят своите искания, но решаването на проблемите трябва да стане с взаимен компромис и по това работим“, каза министърът, цитиран от БТА.

Съюзът за стопанска инициатива подкрепи проекта на бюджет на ДОО, защото считаме, че това е годишният финансов план на осигурителната система, който се характеризира с няколко положителни неща - професионално изработен е, мотивиран е, съобразен е с финансовите възможности на страната и средносрочната бюджетна прогноза, каза Нено Павлов от ССИ.

Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване ни изглежда като миналогодишния, с разликата, че става още по-лошо, каза пред журналисти президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

Той посочи, че поради липсата на актуализация на минималните осигурителни доходи, над 70% от тях ще дойдат на нивото на минималната работна заплата. По думите му този механизъм се унищожава, а догодина с още едно увеличение на минималната работна заплата, той ще изчезне. "Сигналът към всички осигурители е - осигурявайте се на минимална работна заплата", заяви Манолов. 

"Бюджетът е като миналогодишния, особено ме дразни отсъствието на промяна нагоре на майчинските", заяви Манолов. Той и Ася Гонева от КНСБ са и против това, че максималният осигурителен доход и оттам максималната пенсия не се увеличават. 

"Не съм сигурна , че ще го подкрепим. Нищо от това, което КНСБ от половин година предлага и е изпратено на всички заинтересовани министри, не е съобразено. Съобразени са само две мънички неща, които касаят минималните осигурителни доходи на земеделските стопани и на самоосигурените, като едното ще падне в парламента", заяви Ася Гонева. 

По думите ѝ нищо не е направено във връзка с безработицата - както по отношение на минималния размер на обезщетението, така и на максималния размер. Гонева допълни, че и всички фондове продължават да са на дефицит, с изключение на малкия - фонд "Трудова злополука и професионално заболяване".