ИПИ: Новите прогнози за българската икономика: по-добри резултати, но и повече рискове

Тази седмица Международният валутен фонд представи есенния си анализ за състоянието и перспективите пред световната икономика (World Economic Outlook, October 2019) и намали очакванията си за глобалния растеж за 2019 и 2020 г. Прогнозата за 2019 г. е за нарастване на световния БВП от 3% - най-ниска стойност след кризата от 2008-2009 г., и 0,4 процентни пункта по ниска от предвижданията, представени в априлския преглед.

Растежът за 2020 г. се очаква леко да се ускори до 3,4%, като ревизията отново е надолу с 0,2 процентни пункта. Дори този базов сценарий обаче зависи от избягването на редица рискове, оценени в анализа на МВФ като все по-вероятни, пише в анализа на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Сред тях са неясните ефекти от ескалиращите спорове по търговски ограничения, мита и санкции, които могат да застрашат глобалната търговия; несигурните последици от Брекзит; забавянето на растежа в Китай и натрупаните структурни проблеми, свързани с огромното нарастване на вътрешната задлъжнялост; започналото вече рязко свиване на промишленото производство и вероятните последици за експортно-ориентираните икономики, включително Германия, и т.н.

На фона на все по-отчетливите фактори за забавяне на глобалния икономическия растеж МВФ повишава очакваната стойност за ръста на БВП в България за 2019 г. до 3,7% (от 3,3% в априлската прогноза). Междувременно, и Световната банка ревизира прогнозата си за България с 0,2 процентните пункта, като обаче там очаквания ръст е 3,2%.

За сравнение, в лятната актуализация на икономическата прогноза на Европейската комисия очакваният ръст на БВП за 2019 и 2020 е 3,3% и 3,4%, а в пролетната макроикономическа прогноза, изготвена от българското министерство на финансите – съответно 3,4% и 3,3%.

Европейската комисия представя следваща си прогноза в началото на ноември, а до края на октомври очакваме Министерство на финансите да представи есенна прогноза, на базата на която ще бъде подготвена средносрочната бюджетна прогноза и законопроекта за държавния бюджет за 2020 г.

Въпросите, които повдигат ревизираните прогнози, са най-общо два: има ли рационално обяснение на нарасналите стойности на очаквания растеж за тази година и доколко българската икономика може да запази висок ръст при влошаваща се глобална конюнктура.

Основания за текущите корекции дават както относително консервативните първоначални стойности, които изглежда не са отчели част от вътрешните фактори за растеж, най-вече по отношение на потреблението. Сред тях са продължаващият ръст на заетостта, бързият темп на увеличение на заплатите, включително възнагражденията в образованието и като цяло в публичния сектор, осезателното активизиране на банковото кредитиране за домакинствата.

От този характер са в най-общ план обяснителните аргументи за разнопосочната динамика в икономиките на България, и страните от Централна и Източна Европа като цяло, и „отделянето“ на региона от влошаващото се състояние в богатите западноевропейски страни от еврозоната (по-подробно дискутирани тук).

Няколко са основанията да се смята, че вътрешното търсене в България може в краткосрочен план да поддържа общ растеж при неблагоприятна външна среда.

За разлика от периода до 2008 г., по-голяма част от инвестиционната активност в строителството е свързана с фундаментални фактори за сметка например на изграждане на ваканционни имоти, насочени към купувачи, търсещи бърза препродажба. Такива например са нови жилища при растяща заетост и доходи, повече административни сгради при разширяване на сектора на услугите, нуждаещ се от работни пространства, и т.н..

Финансирането също има различна структура – по-малък дял на чужди капитали и кредити за големи проекти, за сметка на по-голяма роля на жилищни кредити към домакинства за покупка. Още повече, строителната активност в България нараства дори през 2018-2019 г. с относително по-бавни темпове от тези в голяма част от страните в региона, а заетите все още са с близо 100 хил. по-малко от достигнатите нива през 2008 г.

В контекста на текущата парична политика на Европейската централна банка, а и с оглед заявените краткосрочни намерения за допълнително разхлабване, при високите нива на заетост и ръст на доходите в страната може да се очаква българските банки да продължат с разширяването на кредитирането. Това засяга както ипотечните, така и потребителските заеми, и е допълнителен ресурс за увеличаване на разходите на домакинствата. Съвсем логично, това търсене стимулира пряко строителството, но има и косвен ефект по линия на свързаните дейности по ремонтни и довършителни услуги. Лесният и евтин достъп до кредит има и особено силен ефект върху покупките на стоки за дълготрайна употреба, като автомобили,  домакинско обзавеждане, електроника и т.н.

Възможен сценарий е ускоряване на бизнес инвестициите, което може да се случи дори при влошаване на външното търсене и износа. Дългосрочният процес на все по-дълбока интеграция на България в общия пазар предполага стратегически решения за позициониране на производствена дейност у нас, като те могат да се реализират дори при рецесии. Накратко, възможно е такъв процес на изграждане на нови предприятия и последващото наемане на работна сила да компенсира неблагоприятния ефект от спада в продажбите на съществуващи компании при рецесия или забавяне на производството и инвестициите в еврозоната.

Извън дългосрочните фактори, които предопределят инвестициите в страната, към момента изключително ниските лихви могат да стимулират старта на капитало-интензивни проекти. Такъв процес вече наблюдавахме след 2009 г., когато разкриването на нови предприятия допринася за преориентация на продуктовата структура на експортната промишленост. Въпреки това мащабът не е достатъчно голям, за да компенсира комбинирания ефект от големия спад на инвестициите в имоти, спирането на кредитирането и разрешаването на проблемите с натрупаните лоши заеми и външният шок на глобалната криза.

Допълнителен ефект в следващите няколко години могат да имат и очакваните големи разходи по публичната инвестиционна програма, които, заради края на програмния период, ще се реализират в голяма степен именно през 2021-2022 г. и ще стимулират строителна дейност и оттам – заетост и потребление.

Трябва обаче да се отчита, че за малка отворена икономика е трудно да поддържа висок растеж, базиран на вътрешно търсене при трайна рецесия в основните си търговски партньори. Впрочем, правителството в Германия ревизира прогнозата си за ръст БВП за 2020 г. от 1,5% до 1%.

Разгледаните по-горе фактори дават повод за оптимизъм единствено за следващите няколко тримесечия. Описаните тенденции, подкрепящи увеличение на вътрешното потребление, не могат да компенсират неблагоприятния ефект от траен спад във външното търсене в дългосрочен план.

Такъв шок ще има отражение както краткосрочно - през намаляване на печалбите и заетостта в експортно-ориентираните компании, така и дългосрочно - през ограничаване на инвестиционните планове за нови мощности, които няма как да се реализират при глобален свръхкапацитет.

При такава картина – намалени продажби, съкращения на персонал, ограничаване на ръста на заплатите – оценката за кредитен риск на българските домакинства и бизнеса ще изглежда съвсем различно, а оттам и готовността на банките да отпускат нови кредити. Резултатът - неизбежно свиване на ресурса, който подкрепя вътрешното потребление.