Пакетът данъчни закони мина днес на първо четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
През есента традиционно се обсъждат промените в налозите за следващата година заедно с рамката на държавния бюджет. И докато по план-сметката за приходите и разходите все още няма почти никаква яснота заради влошените прогнози за световната икономика и „сложното планиране“ (според източници от финансовото министерство), то по данъчните закони се работи усилено.
Проблемът е, че за поредна година нещата не се случват особено прозрачно и гладко. Така например, старата практика да се правят промени във всички данъчни закони с изменения само на един, отново е на дневен ред. Тази година обаче, наред с това, внесеният за приемане в парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) претърпя сериозна метаморфоза и реално текстовете, по които ще работят депутатите, нямат почти нищо общо с измененията, които се разглеждаха по време на общественото обсъждане. Нещо повече, нито едно от предложенията на бизнеса не е намерило място в окончателния проектозакон.
Вчера от Българска стопанска камара (БСК) успяха в късния следобед да изпратят до медиите своето ново становище по промените в ЗКПО. На страницата на бюджетната комисия не е качено нищо обаче – нито становището на бизнеса, нито на някоя друга организация.
По време на днешното заседание от КНСБ обявиха, че подкрепят повечето промени, тъй като водят до намаляване на административната тежест и облекчават гражданите. Синдикатите обаче отново разкритикуваха финансовото ведомство, че прокарва такива мащабни промени през преходните и заключителни разпоредби на един закон.
Румен Гечев от БСП пък похвали ресорното министерство, че този път е изложило подробни и детайлни мотиви за готвените промени.
Промени в ДДС
Според приетите на първо четене изменения в Закона за ДДС прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху нов недвижим имот или част от него, се определя като доставка на стока, подлежаща на облагане с ДДС.
Според мотивите в законопроекта целта е да се преустанови „често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС.
Пред журналисти депутат от бюджетната комисия обаче обясни, че вероятно този текст ще отпадне, защото не е коректен.
Според БСК в българското законодателство не съществува легално определение на понятието „фактически права на собственост“.
Неяснотата на предложения текст е продиктувана от факта, че разпоредбата на чл. 15, § 2, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕO, а именно: „акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него“ (“shares or interests equivalent to shares giving the holder thereof de jure or de facto rights of ownership or possession over immovable property or part thereof)”, не е възпроизведена в пълнота. От текста на директивата следват две възможни хипотези – акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които де юре или де факто дават на собственика им права на собственост или владение на недвижим имот или част от него.
В българското право актовете по учредяване и прехвърляне на правото на собственост върху недвижимо имущество са законово установени. В общия случай те се извършват по нотариален ред и подлежат на вписване в Службата по вписванията. Правата на съдружниците и на акционерите в търговски дружества са посочени в чл. 123, чл. 181 и чл. 182 от Търговския закон и не включват право на собственост върху недвижими имоти или части от тях, включени в активите на съответното дружество. Със сделка по прехвърляне на акции/дялове от дружество, което притежава недвижим имот или част от него, за акционера/съдружника не възниква право на собственост върху съответния имот.
В същото време, предложеният текст на разпоредбата не включва хипотезата „владение“ на недвижимия имот, което я прави неприложима в практиката. При сделка по прехвърляне на акции/дялове не възниква нито една от двете хипотези, категорични са от БСК.
Вчера писахме, че се планира промяна, която предвижда сумирането на оборотите за регистрация по ДДС при прехвърляне на търговски обект (чл. 96, ал. 10). При този казус е добавен нов критерий – освен за прехвърляне между свързани лица, ще се обединяват оборотите и когато лицата действат съгласувано. В първоначалния текст на Министерство на финансите бе записано “привидно свързани лица”.
Тълкуване на ДОПК
Според новите текстове определението за „лица, действащи съгласувано“ е “лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.”
Това обаче според бизнеса създава изключително широки възможности за интерпретация и субективизъм от страна на данъчната администрация да определя, дали между конкретни лица, съществува „икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност“ и да преценява, „че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.“
Тази дефиниция на практика въвежда допълнителни критерии за свързаност на лицата, извън посочените в § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – нормативен акт от по-висок ранг, твърдят от БСК.