Финансовото министерство определи какви данъци ще плащаме догодина

Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В проекта се предлагат промени, свързани с въвеждане в ЗДДС, с които според европейска директива ще се  хармонизират и опростят някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите в ЕС.

Предлага се въвеждане на „режим складиране на стоки до поискване“, с който се цели облекчаване и опростяване на действащите правила за вътреобщностна търговия на стоки между лица от различни държави-членки на ЕС, в случаите когато прехвърлянето на разпореждането със стоката като собственик се случва след
пристигането им в друга държава на Евросъюза в един по-късен момент.

Опростяването се изразява в това, че към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката за лицето, прехвърлило стоката от една в друга държава-членка, ще е налице освободена вътреобщностна доставка в държавата от ЕС на тръгване на стоката, а за данъчно задълженото лице, за което стоката е предназначена, ще е налице вътреобщностно придобиване в страната на пристигането ѝ, като отпада необходимостта лицето, което прехвърля стоката, да се регистрира за целите на ДДС в държавата от ЕС на пристигане на стоката.

Прилагането на този режим налага изпълнение на определени условия, които да гарантират събираемостта на дължимия ДДС в държавата от Евросъюза на пристигане на стоката – собствеността върху стоката да бъде прехвърлена в рамките на 12 месеца от пристигането ѝ в съответната страна; към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоката от едната към другата държава, доставчикът е необходимо да знае кой е потенциалният клиент, и да посочи идентификационния му номер в държавата-членка на пристигане на стоката във VIES декларацията си за периода на изпращането или транспортирането; стоката е вписана в регистър към момента, в който започва изпращането или транспортирането от данъчно задълженото лице, което прехвърля стоката.

В тази връзка, когато се изпращат стоки под този режим от територията на България до територията на друга страна от Евросъюза, лицето, което ги изпраща, трябва да води регистър за наличностите от такива стоки. Съответно, когато под този режим на територията на страната пристигат стоки от територията на друга държава от ЕС, потенциалният получател също следва да води такива регистри.

Предлага се въвеждане на правило, въз основа на което при верига от последователни доставки на стока, предмет на един-единствен вътреобщностен транспорт между две държави членки, извършен от или за сметка на междинен доставчик във веригата, да се определя транспортът към коя от доставките се отнася за целите на прилагане на освобождаването (облагане с нулева ставка за ДДС), предвидено за вътреобщностните доставки.

Предложено е общо правило, съгласно което транспортът да се отнася само към доставката на стоки, извършена към междинния оператор от неговия доставчик. То няма да е приложимо, когато междинният оператор, който изпраща или транспортира стоките сам или чрез трето лице, действащо от негово име, е съобщил на своя доставчик идентификационния си номер по ДДС, издаден му от държавата-членка, от която стоките са изпратени или транспортирани.

В тези случаи транспортът ще се отнася само към доставката на стоки, извършена от междинния оператор към неговия клиент. Такова правило е необходимо, за да се избегнат различни подходи сред държавите от ЕС, което води до двойно данъчно облагане или до необлагане на някои от доставките във веригата, и за да се гарантира
правната сигурност за данъчно задължените лица.

Предвид че останалите доставки във веригата, различни от освободената вътреобщностна доставка, ще подлежат на облагане (с различна от нулева ставка за ДДС) в държавата членка на изпращане на стоките, или в държавата членка на пристигането им, е възможно за някои от доставчиците на тези доставки да възникне задължение за идентифициране за целите на ДДС в държавата от ЕС, в която е мястото на изпълнение на съответната доставка.

Предлага се въвеждане на изискване за наличие на валиден идентификационния номер по ДДС на получателя на стоките в държавата от ЕС, различна от тази, в която започва изпращането или транспортът на стоките, като материалноправно условие за прилагане на освобождаване (нулева ставка за ДДС) при извършване на вътреобщностна доставка. В този смисъл, получателят следва да е предоставил идентификационния си ДДС номер на доставчика с оглед правилното попълване от последния на неговата VIES декларация, което се превръща в материалноправното условие за прилагане на освобождаването при вътреобщностна доставка.

Освобождаването няма да се прилага при неподаване на VIES декларация или при неправилното отразяване в нея на точната информация за извършената вътреобщностна доставка, освен когато доставчикът може да оправдае по надлежен начин допуснатата от него нередност.

Предлага се за доказване на извършения превоз от територията на страната до друга държава-членка при осъществяването на вътреобщностна доставка на стоки да се прилага европейския регламент за освобождавания при вътреобщностни сделки.

Когато стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава-членка от доставчика или от трето лице за негова сметка, ще се приема, че този превоз е реално осъществен, когато доставчикът разполага с най-малко две от посочените в регламента непротиворечащи си доказателства за извършения превоз.

Ако стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава от ЕС от получателя или от трето лице за негова сметка, ще се приема, че този превоз е реално осъществен, когато доставчикът разполага с най-малко две от посочените в регламента непротиворечащи си доказателства за извършения превоз и с писмена декларация от получателя.

Чрез прилагане на презумпцията се цели по-голяма правна сигурност за данъчно задължените лица, като доказателствената тежест за оборването ѝ се прехвърля на данъчните органи.

В проекта се предлагат промени в ЗДДС, които постигат по-пълно съответствие на националното с европейското право. За целта ще се дефинира като доставка на стока „прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху недвижим имот или част от него“.

Целта на разпоредбата е да се премахне често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС.

Като се имат предвид възникнали спорове и като се съобразява с решения на Съда на ЕС, от ведомството на Владислав Горанов предлагат в българското законодателство да се разшири обхватът на понятието „нови сгради“. За това са взети предвид случаите, при които в резултат на направено подобрение или е обособен самостоятелен обект, който след преустрояване, пристрояване и/или надстрояване на съществуваща сграда е придобил статут на нова сграда. Такава сграда може да бъде обект на отделна доставка, или съществуващата вече сграда е претърпяла толкова съществени изменения, че се изменя употребата ѝ, или се променят значително условията за ползването ѝ, което води до промяна на статута ѝ на нова сграда.

За целите на облагането с ДДС за доставката на такава „нова сграда“ се запазва условието към датата,
на която данъкът за доставката ѝ е станал изискуем, да не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Доколкото по ЗУТ, според категорията на строежа за някои сгради се издава разрешение за ползване, а за други - удостоверение за въвеждане в експлоатация, този пропуск в ЗДДС е отстранен и в действащото понастоящем понятие за „нова сграда“.

Предвид разширяването на понятието за „нова сграда“ са допълнени разпоредбите на ЗДДС, с които са направени корекции на ползван данъчен кредит за направено подобрение, съгласно които корекции на ползвания, съответно неползвания, данъчен кредит за новата сграда ще се извършват в 20 годишен срок, като за начало се смята годината на ползване, съответно неползване на данъчния кредит.

По-малко разходи за данъчната администрация

Във връзка с намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, според проекта на МФ,  заявените електронни адреси за кореспонденция ще се приемат за електронен адрес за получаване на съобщения в съответствие с Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Целта на предложението е да гарантира законността при връчването на съобщения на електронния адрес за кореспонденция на данъчно задължените лица, които подлежат на регистрация по ЗДДС. Гражданите и бизнесът са длъжни да посочат пред Агенцията по вписванията или пред НАП своите имейли. По този начин, на тях няма да им се налага да декларират повторно адрес за получаване на съобщения. ОТ МФ прогнозират, че така ще се намаляват разходите за данъчната администрация и за лицата при съдебни производства за оспорване на връчването.

Промени, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени, във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона.

Предлага се въвеждане на правила за начисляване на данък при въвеждане и доставки на стоки, които са предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол, в съответствие със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на България, предвид, че към момента в ЗДДС не е предвиден ред за начисляване на данък в тези случаи.

В проекта е направено предложение и за прецизиране на ЗДДС по отношение освобождаването на доставки на стоки и услуги по силата на международни договори.

Прецизирането се основава на освобождаване от облагане с ДДС на доставки на стоки и услуги, предназначени за командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор и въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, т.е. не само когато тези лица са преки получатели по доставките на стоки и услуги.

Предложението съответства на разпоредбата на европейска директива и във всички случаи изисква за целите на освобождаването да се докаже предназначението на стоките и услугите за използване от посочените лица.

Закон за акцизите и данъчните складове

Опростяването и привеждането на услугите за бизнеса са в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и намаляване на административната тежест за икономическите оператори чрез предоставяне на възможност за лицата да посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които да се установи информацията по служебен път, чрез справка в средата за междурегистров обмен.

Предложени са изменения в разпоредбата на ЗАДС във връзка с прилагането на реда за възстановяване на акцизни стоки с платен акциз, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили.

Предвид, че редът за освобождаване от заплащане на акциз е уреден в правилника за прилагане на закона, по целесъобразно е и редът за възстановяване на платения акциз да се определи в същия нормативен акт, а не чрез друг акт, каквато е в момента законовата делегация към междуведомствена наредба.

Прецизирана е разпоредба на закона в съответствие с установената съдебна практика във връзка с отмяна на ревизионни актове с констатации за липси на акцизни стоки, в резултат на неприлагането на наредба за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им.

Предложението за промяна на закона е да обхване повече хипотези, при които е възможно отклоняване от движение под режим отложено плащане на акциз, както и движението на акцизни стоки, изпратени към освободени от акциз крайни потребители.

Прецизирана е разпоредбата на ЗАДС в съответствие с утвърждаването на все по-доброто взаимодействие на митническите органи с пощенските оператори.

Задължението за изпращачите да декларират пред пощенските оператори, че акцизни стоки, които се изпращат чрез куриерски служби, са с платен, начислен или обезпечен акциз, не постигна очаквания ефект, тъй като подателите намират начин да заобиколят декларирането на тези обстоятелства, отчитат във ведомството на финансовия министър.

Затова с предстоящата промяна в Закона за пощенските услуги, пощенските оператори ще са длъжни да поддържат широк набор от данни, които могат да бъдат от много по-голяма полза на митническите органи.

Целта на направените допълнения в закона е да се създаде възможност в случаите на изземване и последващо съхранение на акцизни стоки, които представляват веществени доказателства, митническите органи да определят техен пазач, който е длъжен да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното запазване като доказателства.

Със законови промени ще се осуети прехвърлянето на собственост и други действия от страна на проверяваните лица, при които митническите органи са установили данни за нарушение на ЗАДС и са предприели действия за обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки.

В практиката са установени случаи, при които проверяваните лица, с цел възпрепятстване събирането на бъдещите държавни вземания (акциз и глоби/санкции), прехвърлят своето имущество на други лица.

Прецизиран е текстът на разпоредба от закона, като се въвежда административна санкция за физическите лица, които изпращат или пренасят/превозват акцизни стоки с търговски характер за друга държава от ЕС в количества, превишаващи нормативно регламентираните за лична употреба.

Закон за счетоводството

Предложенията за изменение и допълнение на ЗСч са изготвени във връзка с необходимостта от прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел поправилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване, с което ще се избегнат проблеми при практическото им прилагане, както от фирмите, така и от администрацията, аргументират се от МФ.

В проекта се конкретизира, че предприятията, които прилагат Международни счетоводни стандарти, с някои изключения, могат да преминат към Национални счетоводни стандарти.

С конкретно допълнение едноличните търговци се освобождават от задължението да декларират в Търговския регистър обстоятелството, че не са извършвали дейност. Това се отнася и до фирмите, които не осъществяват дейност, като предложението предвижда това обстоятелство да се декларира еднократно, а не както досега – всяка година.