Финансовото министерство определи какви данъци ще плащаме догодина

Министерство на финансите прави предложение към парламента за промяна на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО), пише на сайта на финансовото ведомство. Преди това промените подлежат на обществено обсъждане.

Целта на промяната е заради необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на европейска директива, с която се създават правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.

Тези промени са в съответствие и с други директиви, които се отнасят до несъответствията при хибридни образувания и инструменти, които включват трети държави, се посочва в проекта.

Новите правила за данъчно третиране са насочени срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз (ЕС). С директивите се въвеждат и основните мерки по плана на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS).

Нови данъчни правила

В мотивите на проекта на МФ се посочва, че с въвеждането на двете директиви в националното данъчно законодателство България ще изпълни ангажиментите си за въвеждане на законодателството на ЕС и за изпълнение на международно приети стандарти и препоръки на ОИСР. Със законопроекта се предлага въвеждането на данъчни правила, с които ще се ограничат възможностите за агресивно данъчно планиране и избягване от облагане.

Данъчно облагане при напускане

Според данъчното правило за облагане при напускане държавите членки на ЕС са длъжни да приемат и публикуват законовите разпоредби до 31 декември 2019 г., като те ще започнат да се прилагат от 1 януари 2020 г.

С проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага данъчният финансов резултат на данъчно задължено лице, което извършва трансфер на активи към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, да се преобразува с разликата между пазарната цена на актив и неговата стойност за данъчни цели в случаите на
трансфер на активи към друга юрисдикция, промяна на държавата, на която данъчно задължено лице е местно лице за данъчни цели и при прехвърляне на дейност, извършвана от място на стопанска дейност в друга юрисдикция.

Целта на предложената мярка е да се гарантира, че когато данъчно задължено лице трансферира активи извън страната или променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, то капиталовата печалба, създадена, но не реализирана на територията на страната, ще бъде обложена.

В проекта на финансите се напомня, че в обхвата на предложението попадат случаите, когато данъчно задължено лице трансферира активи от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност извън страната; когато данъчно задължено лице трансферира активи от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието извън страната; когато данъчно задължено лице става местно лице за данъчни цели на друга юрисдикция; и когато се прехвърля дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната към друга юрисдикция.

Извън обхвата на предложението са всички случаи на трансфери на активи, включително на парични средства, между компания-майка и нейни дъщерни дружества. Това означава, че предложеното облагане засяга само трансфери между части на едно и също предприятие и не се прилага при промяна на собствеността на актива.

Също така, извън обхвата на облагане са и случаите, когато трансферирани активи бъдат върнати обратно в страната в срок от 12 месеца (временен трансфер), при условие че трансферът на активи е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа или с активи, предоставени като обезпечение, или се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.

В европейската директива се предлага и въвеждане на възможност за разсрочване на вноски на внасянето на частта от дължимия корпоративен данък, който е свързан с осъществен трансфер на активи или дейност на място на стопанска дейност.

От финансовото ведомство уточняват, че разсроченото внасяне е възможно само в случаите на трансфери към друга държава-членка на ЕС или към държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и то когато има влязло в сила с България или с ЕС Споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, свързани с данъци, такси и други мерки.

Специфична данъчна регулация се въвежда за хибридни несъответствия и несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция. България е задължена да я въведе до 31 декември 2019 г., а в частта на обърнатите хибридни несъответствия - до 31 декември 2021 г.

В проекта се посочва, че хибридни несъответствия са тези несъответствия при хибридни образувания и инструменти, които могат да доведат до: приспадане без включване, което означава намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на платеца без да е налице увеличение на данъчния финансов
резултат в юрисдикцията на получателя. Целта е да не се стигне до двойно приспадане, което означава намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на платеца и едновременно с това намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на инвеститора.

От МФ уточняват, че хибридни несъответствия могат да възникнат в случаите на плащане по финансов инструмент, плащане към и от хибридно образувание, плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност или към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност. Възможно е условно плащане между централно управление и негово място на стопанска дейност, или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание, както и двойно приспадане.

Извън обхвата на правилата за третиране на хибридните несъответствия остават плащанията, които представляват базова възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, които са получени от финансов търговец в хода на неговата дейност по занятие, доколкото те са включени в неговия данъчен финансов резултат.

Оит МФ посочват, че със законопроекта се правят предложения за изменение и допълнение на ЗКПО, свързани с избягване на разнопосочна практика при тълкуването и прилагането му в случаите, когато е установено неизпълнение на изискванията при преотстъпване на корпоративен данък.

С предложението се цели изрично и ясно да се посочи целта на разпоредбата, за да се избегне неправилното ѝ тълкуване. Предлага се допълнение, което изрично да указва, че при неизпълнение на условията за преотстъпване на корпоративен данък за съответната помощ, същият данък се дължи в пълния му размер и не може да се прилага възстановяване на преотстъпен данък само в размер на неизпълнената част от ангажимента за инвестиране.

Преотстъпването на корпоративния данък представлява отклонение от общия режим на облагане. По тази причина законът изчерпателно и императивно е уредил както лицата, които имат право на преотстъпване на данъка, така и условията, които трябва да са налице, за да може да се ползва преотстъпването.

От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗКПО се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане.

Предстоят промени в редица данъчни закони

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове.

Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

От МФ предлагат за намаляване на административната тежест и улесняване при ползване на данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за деца с увреждания, както и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране. Ако депутатите гласуват промените, ще отпадане задължението към годишната данъчна декларация да се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и копия от документи, които удостоверяват направените вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Националната агенция за приходите (НАП) разполага с достъп до регистър „Единна информационна система на медицинската експертиза“, поради което прилагането на копие от решението на ТЕЛК/НЕЛК не е необходимо.

Не е необходимо да се прилагат и копия от документи за направените вноски по реда на Кодекса, тъй като те се правят в НАП. Аргументите на МФ са, че по този начин ще се облекчи подаването на годишната данъчна декларация по електронен път, тъй като няма да е необходимо да се сканират и прикачват описаните документи и като цяло ще се съкрати времето за попълването ѝ.

За по-голяма яснота при прилагането на разпоредбата относно основата, върху която се изчислява дължимият данък в случаите на скрито разпределение на печалбата, е предложена промяна, като текстът се синхронизира с този на разпоредба в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и с дефиницията на понятието „скрито разпределение на печалбата“ в ЗКПО.

По този начин се допринася за коректното определяне на дължимия данък във всички случаи на скрито разпределение на печалбата, включително когато въпросните суми не са начислени, и се избягва разнопосочната данъчна практика, уточняват от финансовото ведомство.

Със законопроекта са предлага да отпадне задължението на фирмите и самоосигуряващите се лица да включват в справката за изплатени доходи от ЗДДФЛ наградите във вид на допълнителна игра и предметните печалби с незначителна стойност (до 100 лв.), които са необлагаеми. Предвид малкия им размер сегашното изискване да се подава информация за тях, когато годишният им размер превиши 5000 лв., е неизпълнимо и не се прилага на практика. Целта на предложената корекция в разпоредбата е, освен да прецизира закона, да се намали административната тежест за лицата, които предоставят награди, освободени от облагане съгласно ЗДДФЛ.