БНБ: Консолидацията ще се отрази положително върху устойчивостта на банките

Продължителните периоди на ниски лихвени проценти и засилената кредитна активност могат да доведат до натрупване на системни рискове, свързани със задлъжнялостта на фирмите и домакинствата. За това предупреждава Българската народна банка (БНБ) в най-новото издание "Банките в България", в което тя проследява рисковия профил на системата през първото тримесечие на тази година.

Въпреки че дълговите съотношения на предприятията и домакинствата понастоящем са на сравнително ниски нива заради бързите темпове на нарастване на доходите, в бъдеще не е изключено да настъпят неблагоприятни изменения в капацитета за обслужване на задълженията, например при евентуален спад на икономическата активност, при нарастване на лихвените проценти по кредитите в резултат от промени в паричната политика в еврозоната или при разширяване на рисковите премии в цената на заемните ресурси, пише в анализа на централната банка.

От БНБ напомнят, че независимо от свиването на обема на необслужваните кредити в българската банкова система, делът им в кредитния портфейл е над средното за ЕС равнище, но същевременно степента им на покритие с обезценки е сред най-високите в ЕС (EBA Risk Dashboard).

На 30 май 2019 г. Управителният съвет на БНБ прие решение за прилагане от 30 юни 2019 г. на „Насоки за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции“, издадени от Европейския банков орган (ЕБО). Прилагането им от страна както на кредитните институции, така и на надзорните органи, ще допринесе за надеждността и хармонизирането на практиките и надзорните изисквания за управлението на необслужваните и преструктурираните експозиции.

Рисков профил на системата

През първото тримесечие на 2019 г. се запазиха наблюдаваните през последната година тенденции в банковия сектор – постигане на нива на доходност, съответстващи на средата на ниски лихви, намаление на обема на необслужваните кредити посредством действия по отписвания и продажби, както и поддържане на адекватна капиталова и ликвидна позиция на ниво банкова система независимо от дисперсията между индивидуалните кредитни институции, посочват от БНБ.

Апетит за заеми

В условията на задържащи се ниски лихвени равнища и нарастване на заетостта и доходите домакинствата и предприятията продължават да проявяват висока склонност към използване на заемни средства при финансирането на потреблението и инвестициите.

Наред с това е налице и увеличено предлагане на заемни ресурси, за което допринася както засиленият в резултат на икономическото развитие апетит към поемане на риск на кредитните институции, така и обемът на ликвидните ресурси, с който те разполагат, констатират в централната банка.

Растежът на кредитите е по-ясно изразен при домакинствата. При нефинансовите предприятия към март 2019 г. най-голямо нарастване на годишна база се наблюдава в номиналните обеми на кредитите за фирмите в секторите операции с недвижими имоти, преработваща промишленост и хотелиерство и ресторантьорство.

Качеството на активите

В непосредствен план нарастването на вземанията на банковата система от неправителствения сектор се отразява положително върху доходността на кредитните институции.

Риск, свързан с капиталовата позиция

Макар че като цяло настоящите равнища на капиталовите и ликвидните съотношения биха позволили на кредитните институции да посрещнат евентуални неблагоприятни събития от цикличен и структурен характер, за съхраняването и допълнителното засилване на устойчивостта на банките към такива рискове допринася използването на макропруденциални инструменти.

Тенденциите през последните месеци потвърждават необходимостта от влизащото през четвъртото тримесечие на 2019 г. ниво от 0.5% на антицикличния капиталов буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, както и повишаването му на 1% от април 2020 г.

Консолидационните процеси в банковия сектор се очаква да се отразят положително върху неговата устойчивост, но същевременно ще я поставят в по-силна зависимост от състоянието на банките с по-голям пазарен дял.

Основният макропруденциален инструмент, насочен към рисково поведение вследствие на банковия размер, е капиталовият буфер за други системно значими институции (ДСЗИ).

Ефектът от по-високите капиталови изисквания ще се засили допълнително заради влиянието, което влезлите от началото на годината регулаторни промени могат да окажат върху размера на рисково претеглените активи на кредитните институции (такава промяна е предвиденото в рамките на преходно третиране увеличение на рисковото тегло за деноминирани във валута, различна от местната, експозиции към централни правителства и централни банки на държави членки).

Риск за доходността

На ниво банкова система при свиващ се лихвен марж нетният оперативен доход е компенсиран чрез увеличение на доходите от такси и комисиони и от финансови активи. Наред с оптимизацията на разходите за дейността, по-ниските разходи за обезценка имат сериозен принос за постигнатия през първото тримесечие на 2019 г. финансов резултат. На ниво банки е налице различна способност печалбата да бъде използвана за вътрешна подкрепа за капитала.

Качество на активите

През първото тримесечие продължиха действията от страна на кредитните институции по отписване и продажби на необслужвани кредити. Наред с тези дейности и засилената кредитна активност се запази и тенденцията към намаляване на дела на необслужваните кредити. Същевременно през периода продължи:  поддържането на приемливо ниво на покритие на лошите заеми с обезценка, както и низходящата динамика в дела на необслужваните кредити в брутните кредити по институционални сектори.

През периода януари – март 2019 г. размерът на брутните необслужвани кредити и аванси намаля с 84 млн. лв. (1,2%) до 6,7 млрд. лв., като делът им в общите брутни кредити и аванси6 в края на март възлезе на 7,4% (при 7,6% към 31 декември 2018 г.

Общите брутни кредити и аванси нараснаха през тримесечието с 2 млрд. лв. (2,2%) до 91 млрд. лв. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси намаля през първото тримесечие на 2019 г. С 0,5%. Делът им в общите нетни кредити и аванси в края на март възлезе на 3,8%.

Общата натрупана обезценка в банковата система намаля през тримесечието с 0,2% до 4,1 млрд. лв. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата обезценка в края на периода беше 51,1% (при 51,4% в края на 2018 г.).

При останалите позиции, различни от кредити, качеството остана добро. Делът в активите на дълговите ценни книжа беше 11,9% (основно облигации, емитирани от резиденти, от сектор държавно управление). Делът на капиталовите инструменти остана несъществен, изчислиха експертите на БНБ.

Динамика по групи банки

През първото тримесечие на тази година активите на банковата система нараснаха с 2,5% и в края на март възлязоха на 108,2 млрд. лв. Петте най-големи банки формираха 59,8% от общите активи на банковата система, като спрямо края на 2018 г. пазарният им дял нарасна. Делът на банките с местен акционерен капитал в общите активи на банковата система намаля (до 21,5% в края на март 2019 г.). Увеличи се делът на дъщерните банки от ЕС (72,4%) и този на клоновете на банки от ЕС (до 3%)

Структурни промени в баланса на системата

В структурата на активите на банковата система през периода януари – март 2019 г. бяха отчетени следните изменения: понижи се делът на най-ликвидната позиция пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане (от 19,3% на 18,8%); намаля делът на портфейла с ценни книжа (от 12,9% на 12,3%);  кредитите и авансите нараснаха в номинално изражение, но запазиха дела си в структурата на активите (63,3%);   увеличи се размерът и делът на други позиции, принос за което имаха инвестициите в дъщерни предприятия, съвместни предприятия и асоциирани предприятия и материалните активи.

Размерът на активите на банковата система, отнесени към БВП, в края на март 2019 г. възлезе на 97,9% (при 97,8% три месеца по-рано).

Кредитна дейност

Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) през първото тримесечие на 2019 г. нарасна с 856 млн. лв. (1,4%) до 61,8 млрд. лв.

Кредитите за домакинства се увеличиха с 346 млн. лв., тези за нефинансови предприятия – с 505 млн. лв., а за сектор държавно управление с 30 млн. лв. Вземанията от други финансови предприятия намаляха с 25 млн. лв. Брутната стойност на кредитите и авансите към 31 март  възлезе на 91 млрд. лв. (при 89 млрд. лв. към 31 декември 2018 г.).

Ръст на спестяванията

През първото тримесечие на тази година депозитите в банковата система нараснаха с по-голям размер (1,8 млрд. лв., 2%) в сравнение с предходното тримесечие (1,1 млрд. лв., 1,3%) и в края на март възлязоха на 91,5 млрд. лв.

През първите три месеца на тази година най-голямо абсолютно увеличение бе отчетено при депозитите на домакинствата (с 899 млн. лв., 1,7%).
Привлечените средства от други финансови предприятия са с ръст от 11,2% (361 млн. лв.). Увеличиха се депозитите на бизнеса (с 14 млн. лв., 0,1%) и на кредитните институции (с 443 млн. лв., 8,6%).

Увеличение на балансовия капитал

Собственият капитал в баланса на банковата система през първото тримесечие на 2019 г. нарасна с 303 млн. лв. (2,2%) и в края на март възлезе на 14,2 млрд. лв. За увеличението на балансовия капитал допринесе изменението на печалбата, на натрупания друг всеобхватен доход, на внесения капитал и на премийните резерви.

По-голяма доходност

Към 31 март 2019 г. печалбата на банковата система възлезе на 309 млн. лв., с 42 млн. лв. повече спрямо отчетената за първото тримесечие на предходната година. В края на март 2019 г. показателят за възвръщаемост на активите (ROA) бе 1.14%, а възвръщаемостта на балансовия капитал (ROE) – 8.73%.

Общият нетен оперативен доход на банковата система за първото тримесечие на 2019 г. възлезе на 902 млн. лв. В сравнение с реализирания през първото тримесечие на предходната година той нарасна с 50 млн. лв. (5,9%).

Принос имат двата негови ключови компонента – нетният лихвен доход в размер на 685 млн. лв. (с 39 млн. лв., 6,1% по-висок от този през същия период на 2018 г.) и нетният доход от такси и комисиони от 265 млн. лв. (с 22 млн. лв., 9,1% по-висок, отколкото за първото тримесечие на 2018 г.). Отрицателният принос на другите нетни доходи се увеличи на годишна база в резултат от нарастването на другите оперативни разходи.

Показателят нетен лихвен марж намаля до 3,08% в края на март 2019 г. (при 3,12% година по-рано). Отчетените разходи за обезценка (86 млн. лв.) за банковата система бяха с 20 млн. лв. (18,8%) по-малко от тези към края на март 2018 г.

Нарастване на собствения капитал

През периода януари – март 2019 г. собственият капитал на банковата система нарасна с 1,1% до 11,8 млрд. лв. Базовият собствен капитал от първи ред се увеличи с 1,7% и в края на март бeше 11 млрд. лв. Сходно бе изменението и при капитала от първи ред, който в края на март беше 11,2 млрд. лв.

Делът му структурата на собствените средства достигна 95.3% (94.9% към декември 2018 г.). Общият размер на рисковите експозиции в края на март 2019 г. възлезе на 61,5 млрд. лв. (при 57,1 млрд. лв. в края на декември 2018 г.). През първото тримесечие на 2019 г. тй  нарасна със 7,7% под влияние на регулаторни промени и на кредитната активност.

Рисково претеглените експозиции за кредитен риск през първото тримесечие се увеличиха с 4 млрд. лв. (7,8%) до 55 млрд. лв. Делът им в общите рискови експозиции не се промени съществено и в края на март 2019 г. беше 89,5% (при 89,3% в края на декември 2018 г.).

В края на март съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност възлязоха съответно на 17,88%, 18,27% и 19,17%. Изпреварващото нарастване на общия размер на рисковите експозиции в сравнение с това на собствения капитал допринесе за понижение на съотношенията.

По-добра ликвидност

През първото тримесечие на 2019 г. в ликвидната позиция на банковата система нямаше съществени промени и тя остана адекватна на растежа на депозитите и на активите. Съотношението кредити/депозити (LTD) за банковата система се запази почти без промяна – 71,9% в края на март при 72% в края на декември 2018 г.