Ако погледнем твърдите данни от първото тримесечие, българската икономика нарасна с 4,8% на годишна база, което не се е случвало в последните 4-5 години. Това което дава заявка и за малко по-висок растеж през годината поне до есента. Това заяви д-р Емил Калчев, икономически анализатор, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
Според него големият агрегат за Брутния вътрешен продукт (БВП) у нас - около 70 и няколко процента, е потреблението (21-22% от инвестициите), а след това е флуктуиращият нетен износ.
„Преобладава мнението, че българската икономика, както и икономиката в Европа са на „прегряване". В горен етап на цикъла сме и е въпрос на време да се стигне до „затягане". Случващото се в еврозоната се отразява след време и при нас", посочи д-р Калчев.
Зависими сме от търговските си партньори като Турция и Германия, изтъкна още той, напомняйки, че сривът на лирата миналата година веднага се отрази и върху нас. Освен това турският туризъм е конкурентен на нашия, добави той.
„Четвъртото тримесечие на 2018 г. и първото на 2019 г. се характеризират с положителен принос на нетния износ. Той повлиява положително върху ръста на БВП. В първото тримесечие на 2019 г. нетният експорт допринася с 1,2-процентни пункта. Разбира се, нямаме ясни индикации за устойчивост на този тренд. Нашият експорт е силно конюнктурно зависим", посочи гостът.
Политиката на „евтини пари", както в САЩ, така и в Европа удължиха настоящия цикъл, уточни д-р Калчев. „Очевидно е обаче, че и тази година няма да е година на спад. Ако имаме забавяне, няма да е значително - вероятно такова ще се случи през 2021 г., ако следваме логиката на цикличността", подчерта още той.
Банкова система подкрепя кредитирането и оттам - икономическия ръст, посочи анализаторът.
Неконтролирано свиване би могло да се обуслови от геополитическото напрежение, смята Емил Качев.
Още от разговора вижте във видеото.