Димитър Радев: Исторически БНБ поддържа стабилността на лева

В България паричният режим може да бъде разглеждан като доста традиционен, като основната цел на Българската народна банка (БНБ) е да поддържа ценовата стабилност посредством осигуряване стабилността на националната парична единица. Това обяви в стъпителното си слово управителят на централната банка Димитър Радев пред конференцията „Настоящият глобален и европейски финансов цикъл: къде сме в момента и как ще продължим напред”, посветена на 140-ата годишнина на БНБ.

Тя се проведе на 7-8 юли в София и беше организирана от БНБ и Банката за международни разплащания (БМР), съобщават от пресцентъра на централната банка.

Срещата събра представители на централни банки от еврозоната и извън нея. Сред тях бяха генералият мениджър на Банката за международни разплащания Агустин Картенс, подуправителят на БНБ Калин Христов, Клаудио Борио от БМР, Вирал Ачаря, подуправител на Централната банка на Индия, Олдрич Дедек от управителния съвет на чешката централна банка, заместник- генералният директор от  Европейската централна банка Фатима Пириш, Фабио Канова от BI Norwegian Business School, Витас MIT Sloan School of Management, управителят на датската  централна банка Ларс Роде, председателят на управителния съвет на швейцарската централна банка Томас Йордан, и управителят на централната банка на Австрия Евалд Новотни.

Еволюция на мандатите на централната банка

“След Голямата депресия от 30-те години на миналия век надзорът се е превърнал във функция, възлагана или отнемана от централните банки при циклични периоди в зависимост от преживените кризи. По отношение на надзора като централнобанкова функция световната криза от 2007/2008 г. имаше двустранно отражение", посочи в изложението си Димитър Радев. "Първо, тя доведе до това, че надзорът върху банките стана отговорност на все по-голям брой централни банки. Второ, фокусът върху стабилността на системата доведе до появата на макропруденциалния надзор като изрично понятие и задача, за която съвсем естествено централните банки поеха отговорност”, допълни той.

Гуверньорът на БНБ отбеляза, че в България паричният режим може да бъде разглеждан като доста традиционен. “Вече повече от 20 години режимът ни се опира върху функционирането на паричния съвет. БНБ също така провежда и микро-, и макропруденциални политики. В действителност доста преди последната глобална криза ние разработихме и приложихме контрациклични макропруденциални мерки, макар че терминът „макропруденциален“ все още не беше възприет. Много други страни от региона в условията на масов приток на капитали направиха същото”, коментира Димитър Радев.

Фокус върху финансовата стабилност

По думите му „задачите и отговорностите на БНБ, както ги виждаме днес, са резултат от десетилетна еволюция”. “Това отразява и съответства на дългосрочното развитие на мандата на централните банки в световен мащаб. От историческа гледна точка може да се спори, че промените в този мандат следват общото еволюционно развитие, често под влиянието на кризи, като глобалната криза от 2007/2008 г.”, каза Радев.

Той е на мнение, че кризата ни накара да преосмислим значението на финансовата стабилност като цел на политиката на централните банки.

“Преди световната криза от 2007/2008 г. централните банки поставяха акцента върху ценовата стабилност като своя главна цел. Кризата отключи промени в цялостната среда, в която функционират централните банки, и с това наложи продължаваща еволюция на ролята и управлението на нашите институции. Беше изразена загриженост относно способността на централните банки да предотвратяват и управляват финансови кризи. Това провокира дискусии за ролята им в опазването на финансовата стабилност. В крайна сметка беше призната нуждата да се преразгледат и коригират отговорностите на централите банки във връзка с финансовата стабилност", каза управителят на БНБ.

Той потвърди, че след световната криза се е наложило да се усъвършенства рамката на макропруденциалната политика и възлагането на допълнителни отговорности на централните банки в областта на финансовата стабилност. Той напомни, че след това централните банки разработват инструментариум за практическото приложение на макропруденциалната рамка.

Разбирането на финансовия цикъл

“Новите рамка и инструменти на политиката обаче могат да функционират добре само дотолкова, доколкото може да се „диагностицира“ кога има нужда от прилагането им. Те имат ограничен принос, ако въобще имат такъв, за постигане целите на опазването на финансовата стабилност, освен ако макропруденциалните надзорни органи могат да идентифицират натрупването на цикличен системен риск във финансовата система", предупреди Димитър Радев. "С други думи, постигането на целта за финансова стабилност чрез макропруденциални мерки не може да бъде ефективно без да се разбира финансовият цикъл. Ето защо счетохме това за актуален въпрос, на който да посветим конференцията по случай годишнината от създаването на нашата банка”, допълни той.

Управителят на БНБ смята, че няма единна общоприета теоретична база, нито преобладаващ метод за измерване на финансовия цикъл. “Поради това изследователската дейност има толкова важна роля за определянето на политиката. И затова настоящата конференция има за цел да събере заедно академични изследвания и практики от централните банки, каза в словото си Радев. "Структурата на конференцията отразява разбирането, че глобалният финансов цикъл засяга еврозоната и нейната парична политика, която от своя страна влияе върху финансовия цикъл в Европа и извън еврозоната”, каза той.

Радев информира, че първата сесия на конференцията разглежда сегашната фаза на глобалния финансов цикъл, който в голяма степен се определя от паричната политика на САЩ. "Спомняме си от кризата през 2007-2008 г. как финансовите сътресения породиха и предизвикаха широкомащабна глобална криза", заяви той.

Димитър Радев смята, че финансовият цикъл в еврозоната и извън нея, трябва да се разглежда като част от глобалния финансов цикъл, който влияе на цените на активите и финансовата стабилност.

“Ако разглеждаме България като пример, последните изследвания и съответните оценки на БНБ за местния финансов цикъл действително показват, че сега ние се намираме във възходящата фаза на натрупване на цикличен риск. Съответно решихме да активираме и след това повишихме нивото на нашия контрацикличен капиталов буфер”, даде той пример с политиката, която води българската централна банка при справяне с финансовите цикли.

Investor.bg припомня, че БМР, със седалище в Базел, Швейцария, е основана на 17 май 1930 г. и е най-старата международна финансова институция в света. Акционери в нея са 60 централни банки, като БНБ е сред първите акционери в БМР от 1930 г. Самата БНБ е сред най-старите централни банки в света – 13-а по ред на основаването си.