ББР поема ролята на финансираща институция по плана InvestEU

Българската банка за развитие (ББР) ще поеме ролята на финансираща институция по плана InvestEU, програмата на Европейския съюз, която се явява като продължение на „Плана Юнкер" и ще работи в подкрепя на частния сектор.
Това е уникална възможност и за българския бизнес, тъй като гаранционният фонд към програмата ще предоставя първокласна, с рейтинг „ААА“, гаранция върху финансирането, заяви главният изпълнителният директор на банката Стоян Мавродиев по време на форума „Пътища за партньорство“, който се провежда за втора година. С него ББР отпразнува и 20-тия си рожден ден.

Очаква се, че InvestEU ще генерира над 650 милиарда евро допълнителни инвестиции в целия ЕС. „С участието си като прилагащи партньори в тази програма националните насърчителни банки могат да играят много важна роля, като финансират проекти в сектора на малките и средни предприятия, да помогнат за сближаване на икономиките на страните-членки. Това означава възможност за поемане на по-висок от средния за системата риск и облекчени финансови условия по кредитите и по обезпеченията.

InvestEU не  изключва  публичните инвестиции и затова ББР може да подпомогне усилията на правителството за преодоляване на предизвикателствата във физическата, мрежовата и социалната инфраструктура. Така например, по примера на успешната инициатива за енергоспестяващи мерки в българските домове, ББР е готова да структурира и финансира програма за „социална инфраструктура“ за изграждане на детски градини в страната. Могат да бъдат подкрепени и трансгранични проекти, което е важно за нашите партньори от държавите кандидат-членки на ЕС в региона“, каза още Стоян Мавродиев.

Той подчерта, че вратата към 2020 година вече е отворена и е време да погледнем отвъд – към по-далечни хоризонти, защото за по-добро бъдеще са ни нужни големи и амбициозни цели, също така обаче и прагматични средства.

Главният изпълнителният директор на банката припомни още, че вече 11 държави участват в инициирания от България Меморандум за сътрудничество, който помага за мобилизиране на външно финансиране и частни инвестиции, обмен и популяризиране на най-добрите практики за финансиране на инфраструктурата и подобряване на търговията. 

InvestEU, която ще стартира през 2021 г. има нови приоритети, за разлика от „Плана Юнкер“ - изменения на климата, кръгова икономика, дигитализация, изкуствен интелект. Ще се използват гаранции от европейския бюджет, ще има силна ориентация към пазара без квотна система, разказа Флорентин Хопмайър, член на кабинета на зам.-председателя на ЕК Катайнен, която отговаря за икономическите и финансови въпроси. Тя уточни, че за бенефициерите процедурата ще е улеснена, защото 14 финансови инструмента ще се слеят в един.

„Ще продължим да работим с групата на ЕИБ, но отваряме гаранции за други участници като националните банки за развитие, което значи, че ББР е потенциален партньор. 25% от гаранцията може да се предостави на други партньори“, уточни тя.

Хопмайър подчерта, че инвестициите ще стават само в сигурна инвестиционна среда и припомни изводите от доклад на ЕК, според който в България тя е сравнително ниска. Препоръките на Брюксел към страната ни са по-висока събираемост на данъци, по-голяма стабилност на банковия сектор, подобряване на секторите енергетика, транспорт, социална инфраструктура, както и възможностите за социално включване в пазара на труда.

Хопмайър припомни още, че общото финансиране в България по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) – фондът "Юнкер“, възлиза на 456 млн. евро, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 2.4 млрд. евро. Страната ни е на трето място по инвестиции, отнесени към БВП.

Андреас Бейкос, ръководител на представителството на ЕИБ в България, уточни, че един от недостатъците на фонда „Юнкер“ е, че се наблюдава концентрация на средства в определени сектори. Така например най-много средства – 320 млн. евро, са отишли за инфраструктрни проекти. Около 136 млн. евро пък са насочени към малките и средни предприятия.

Флорентин Хопмайър даде и няколко примера за фирми, които са получили финансова помощ. Пълният списък може да видите тук.

Биовет
Подкрепеното от ЕФСИ финансиране е 100 милиона евро, очаква се то да генерира общи инвестиции в размер на 212 милиона евро. Biovet е глобално дружество, което работи в сферата на здравето на животните. Седалището му се намира в София. ЕИБ предоставя заем от 100 млн. евро за увеличаване на производството и за научноизследователската и развойната дейност. Проектът на ЕФСИ включва създаване на две нови съоръжения: съоръжение за ферментация в Пещера (Южна България) и завод в Разград (Североизточна България), където ще се произвеждат ваксини за животни. Проектът ще даде възможност на дружеството да извършва научноизследователска и развойна дейност в областта на микробиологията и да разработва нови продукти, като ваксини и ензими, а също така да подобри производствените процеси и изготвянето на лекарствените форми. В резултат на това финансиране ще бъдат създадени 210 работни места в селските райони на България.

Kloshar Bags
Kloshar Bags е стартиращо модно предприятие от София. След като създателите на компанията Деян и Наталия поставят основите ѝ, марката бързо привлича интереса на купувачите с помощта на социалните медии, така че скоро двамата искат да разширят дейността на Kloshar Bags. За целта са необходими инвестиции в материали и логистика. Деян и Наталия получават заем от институция за микрофинансиране, който е гарантиран от ЕИФ в рамките на Плана за инвестиции за Европа. Заемът дава възможност на Kloshar Bags да създаде свой онлайн магазин и да увеличи персонала си. В момента компанията изнася чантите си за клиенти от цял свят — като се започне от САЩ и се стигне до Южна Корея.

Карад
Карад е малко предприятие, което внася и продава селскостопански машини в България. Когато решава да разшири своята дейност, Карад успява да получи заем от Сибанк, подкрепен от Плана за инвестиции, за да подобри своята инфраструктура и да внася повече машини. В Карад работят 11 души.