Паричното предлагане в България расте с 11,1% на годишна база през април, при 10,4% годишното нарастване през март, показват данните от паричната статистика на Българска народна банка (БНБ).
За един месец широките пари (паричният агрегат М3) достигат 95,784 млрд. лв. (82,8% от БВП) при 95,039 млрд. лева към март (82,2% от БВП). Най-бързоликвидният им компонент – паричният агрегат М14, известен като „тесни пари“, който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, през миналия месец се е увеличил с 15,6% на годишна база (14,3% годишен ръст през март).
Спестяванията на неправителствения сектор в края на април са 79,414 млрд. лв. (68,7% от БВП), като за година растат с 10%. За сравнение годишното повишение през март беше 9,3%, пресметнаха в централната банка.
Депозитите на бизнеса към 30 април 23,312 млрд. лева и за една година се увеличават с 9,4% (7,8% годишно повишение през март 2019 година).
Спестяванията на финансовите предприятия нарастват с 32,4% на годишна база през април, като годишното повишение през март беше 26,8% В края на миналия месец депозитите достигат 3,391 млрд. лева.
Към 30 април спестяванията на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, достигат 52,712 млрд. лева, като се увеличават с 9% на годишна база (8,9% годишно нарастване през март 2019 година).
В БНБ отчитат, че в края на април нетните вътрешни активи са 58,857 млрд. лева и за една година се увеличават с 9,5%, докато годишното повишение през март беше 10,4%. В края на миналия месец основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 59,046 млрд. лева и нараства на годишна база с 6,9% (6.5% годишно увеличение през март 2019 година).
Вземанията от неправителствения сектор през април се увеличават със 7,7%, като достигат 60,277 млрд. лева, докато в БНБ изчислиха, че през март годишното увеличение беше 8,5%. В края на миналия месец заемите за сектора са 58,633 млрд. лева при 58,062 млрд. лева към 31 март 2019 г. На годишна база увеличението е с 6,9%, докато годишното повишение през март беше 7,8%.
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 375,6 млн. лева. На годишна база продадените кредити са 377,9 млн. лв., като в тях са включени 2,9 млн. лева – продадени през април. Обратно изкупените кредити са 2,3 млн. лева, като през миналия месец няма обратно изкупени кредити).
Заемите за фирмите нарастват с 4,8% на годишна база и в края на април достигат 33,493 млрд. лева (5,3% годишно повишение през март).
Кредитите за домакинствата към 30 април са 22,274 млрд. лева и на годишна база растат със 7,9% , докато в БНБ отчетоха 11% годишно повишение през март.
До края на миналия месец жилищните заеми са 10,873 млрд. лева и нарастват на годишна база с 11,8%. За сравнение годишното увеличение през март беше 11,5%.
Потребителските кредити възлизат на 9,439 млрд. лева и се увеличават с 10,9% спрямо април 2018 г. (17,9% годишно повишение през март).
На годишна база другите кредити намаляват с 39,1% (33,2% годишно понижение през март), като достигат 650,5 млн. лева.
Заемите, предоставени на финансови предприятия, са 2,866 млрд. лева в края на април и за една година се увеличават с 26,8% (14,7% годишно повишение през март).
Нетните чуждестранни активи в края на миналия месец са 57,575 млрд. лева и нарастват с 12,1% в сравнение с година по-рано (10,7% годишно повишение през март 2019 година).
През април чуждестранните активи се увеличават с 11,1% (10,5% годишен ръст през март), като достигат 67,114 млрд. лева.
Чуждестранните пасиви са 9,539 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 5,4%, като през март годишното увеличение беше 9,4%.
преди 5 години Е да нали отчетоха инфлация от 3.7% в момента има кредити на по-малка лихва от това. Инфлацията само ще се ускори към края на годината и ще презкочи 4% по прогноза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Това за ръста на паричното предлагане не е добра новина - знае се от паричната теория, че това води до инфлация, ако паричното предлагане изпреварва значително ръста на икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар