БНБ: Инфлацията в края на годината може да достигне 4%

Бизнесът ще се въздържа от инвестиции

Миналата година се характеризираше със запазването на висока норма на спестяване в икономиката, въпреки че имаше признаци на подобряване на икономическата активност и повишение на доходите от труд. Това допринесе за сравнително високи темпове на нарастване на депозитите на бизнеса. Растежът на кредита за фирмите и домакинствата през 2018 г. се ускори главно под влияние на нарастващото вътрешно търсене и ниските лихвени проценти по кредитите.

За първата половина на 2019 г. от централната банка очакват, че в условията на повишена несигурност, произтичаща от външната среда, продължаващо увеличение на доходите от труд и липсата на достатъчно сигурна алтернатива на спестяването в банките, депозитите на неправителствения сектор да продължат да растат със сравнително високи темпове.

След по-значителното ускорение на растежа на кредита за неправителствения сектор през 2018 г., дължащо се отчасти на включването на нова отчетна единица в паричната статистика, през първата половина на 2019 г. очакваме кредитът да продължи да нараства, но с по-ниски темпове от текущо наблюдаваните, посочват анализаторите на БНБ.

Според прогнозата на макроикономистите през първите шест месеца на тази година реалният БВП ще расте на тримесечна база, като основен принос за това ще има вътрешното търсене. Това ще се определя главно от предвижданото нарастване на правителствените инвестиции и в по-малка степен от частното потребление, смятат във ведомството на Димитър Радев.

От там обаче са убедени, че нарастването на заплатите и съпроводеното с това увеличение на разполагаемия доход на домакинствата, както и ниските нива на лихвите, обаче ще подпомогнат растежа на частното потребление, докато влошаването на потребителското доверие в края на 2018 г. ще ограничава неговата динамика.

Външната среда ще бъде източник на несигурност, което ще потиска инвестиционната активност на фирмите и ще ограничава растежа на износа, убедени са в БНБ.

Рискове пред макроикономическата прогноза

Несигурната външна среда и по-слабия от очаквания икономически растеж на някои важни за България търговски партньори, възможността за излизане на Обединеното кралство от ЕС без споразумение, както и евентуалното въвеждане на нови външнотърговски протекционистични мерки, ще поставят на изпитание ръста на реалния БВП на нашата страна. 

Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции. Забавянето на големи инфраструктурни проекти също може да ограничи ръста на българската икономика през 2019 г. Но може да се очаква, че подобно изместване на периода за изпълнение на проектите ще доведе до по-голямо нарастване на публичните инвестиции пдогодина.

Влошената външна среда може да окаже негативен ефект върху намеренията на фирмите да инвестират, което представлява риск относно прогнозата за растежа на частните инвестиции.

В централната банка оценяват рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията като балансирани.

Динамика в стопанската конюнктура

Според резултатите от провежданата от БНБ анкета за кредитната активност на банките през третото тримесечие на 2018 г. се наблюдава слабо затягане на кредитните стандарти по отношение на жилищните кредити за домакинствата, отчитат в централната банка.

Експертите на БНБ очакват, че запазването на тази политика на банките и евентуално продължаващо влошаване на индикатора за доверието на потребителите обаче ще бъде предпоставка за забавяне на растежа на цените на жилищата през първото полугодие на годината. 

Динамиката на цените на жилищата ще оказва влияние и върху поведението на фирмите в сектора на строителството.

По-високите темпове на растеж на жилищните цени спрямо разходите за строителство през първите три тримесечия на миналата година са предпоставка за подобряване на икономическата активност в сектора. През първите девет месеца на 2018 г. реалната добавена стойност в сектора отчете растеж от 4% на годишна база (при 7,1% за същия период на 2017 г.).

В същото време през третото тримесечие на миналата година издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради (измервани чрез разгънатата застроена площ) се увеличиха с 25,6% спрямо съответното тримесечие на предходната година. Това развитие дава сигнали, че през следващите месеци можем да очакваме нарастване на предлагането на нови жилища, което ще бъде предпоставка за продължаващо забавяне на годишния растеж на жилищните цени.