Разпродадените имоти от частни съдебни изпълнители намаляват с 24%

Разпределението по кредитори на делата при частни съдебни изпълнители (ЧСИ) през 2018 г. е: 48% в полза на търговци, 32% в полза на държавата и общините, 10% в полза на граждани и 10% в полза на банки. Тези факти коментира Георги Дичев, председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) в бюлетина на Асоциацията на банките в България. Той открои тенденцията, че в сравнение с 2017 г., делата на банките продължават да намаляват  – от 29 хиляди на 22 хиляди, като делът им вече е едва 10% от общия брой.

„В предишните години този процент беше три пъти по-висок. Запазва се обаче тенденцията държавата,  общините и гражданите да търсят помощта на частните съдебни изпълнители за събиране на своите вземания, посочи Дичев и напомни малко известен факт, че държавата и общините не заплащат такси за събиране на своите публични вземания. Всъщност по една трета от всички производства частните съдебни изпълнители финансират изпълнението.“

По-малко дела, повече жалби

Статистиката на КЧСИ показва, че през миналата година в страната са образувани 20 хиляди дела по-малко, което е спад с 8%, а събраната сума за пръв път от 13 години намалява. През 2018 г. в София са образувани 38 хиляди дела по-малко, като намалението е с 43% спрямо  2017 г. Това според Георги Дичев се дължи на промените в ГПК относно подсъдността – делата вече се образуват там, където е длъжникът.

„Освен че делата намаляват, силно спада и материалният интерес по тях, като масовите вземания вече не са в хиляди, а в стотици левове. В  резултат  на промените в ГПК от 2017 г. и на поредното намаляване на таксите по изпълнението, канторите на ЧСИ изпитват сериозни  затруднения и някои трудно покриват разходите си“, заяви председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Той изчисли, че продажбите на недвижими имоти намаляват драстично през миналата година – с 24%. От 9 200 през 2017 г. те падат на 7 хиляди през 2018 г. Подадените жалби до КЧСИ също са по-малко – от 654 през 2017 г. на 530 за 2018 г. Дичев обаче отчете, че след като длъжниците получиха повече права да обжалват действията на ЧСИ, пред съда жалбите растат и от 4 500 през 2017 г. през миналата година достигат 4 900.

Рекорд на възстановени суми

Рекордна сума е възстановена на българските граждани от ЧСИ през 2018 г. – 190 млн. лева, на държавата и общините – 123,5 млн. лева, на бизнеса – 285 млн. лева, събраните издръжки за деца са 6 млн. лева, а събраните неизплатени заплати – 7 млн. лева. В полза на банки са събрани 410 млн. лева.

През 2018 г. всички въводи във владение, извършени от ЧСИ във всякакви имоти, включително парцели, земеделски земи, офиси, магазини, хотели и други, след съдебни решения по искове за собственост и за нарушено владение, както и след публични продани, за цялата страна са едва 1120.

„Това ясно показва колко несъстоятелни и неверни са твърденията, които безотговорно се хвърлят в публичното пространство, че масово хората губели жилищата си и оставали на улицата“, категоричен е Георги Дичев.

Той информира, че в България функционират 202 частни съдебни изпълнители и 182 държавни съдебни изпълнители – общо 384 съдебни изпълнители, което показва, че се пада по един на 18 хиляди жители на страната. Новообразуваните дела при ЧСИ средно годишно са около 200 хиляди или по хиляда на кантора.

Дичев сравни делата на частните и държавните съдебни изпълнители. При държавните се образуват по около 30 хиляди дела, което е средно по 165 на съдебен изпълнител.

Общо за съдебното изпълнение в България средно по 600 дела се завеждат при един съдебен  изпълнител, което с оглед на характера на голяма част от делата и сравнено с други държави, сочи ниска натовареност, е мнението на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители. ЧСИ събират по1 млрд. лева годишно, докато при ДСИ са само 70 млн. лева.

По-добра защита на длъжниците

„Анализът на промените в ГПК и Закона за частните съдебни изпълнители от 2017 г. показва, че длъжниците вече са много добре защитени и масово упражняват правата си да оспорват оценки, да се позовават на несеквестируемост на доходи и имущество, да възразяват срещу  прекомерност  на  обезпечителните мерки и на разноските по изпълнението, съответно, да обжалват пред съда действията, които смятат, че са неправилни, пише в анализа на Георги Дичев.

Той обясни, че кредиторите са  притеснени и вместо по съдебен  път, търсят алтернативни методи за събиране.

„Промените от 2017 г. в ГПК трябва да се надградят, като се даде още по-бърза и по-евтина защита на правата и на двете страни в изпълнителния процес чрез неговата електронизация – електронни търгове и запори, електронен достъп до държавните органи и общините, провеждането на доброволни продажби на имущество  (въведени  в  ГПК  през 2017 г.), които са изключително полезни и за кредиторите, и за длъжниците, защото им спестяват значителни съдебни разходи, време и загуби от натрупване на лихви и обезценка на имуществото“, съветва председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Той е на мнение, че може да се почерпи и от европейския опит по отношение събирането на по-малките, но за това пък масови задължения (в България до 5  хил. лева), при който се постига разтоварване на съда, спестяват се разноските и лихвите, при ясни правила и отговорности и то в максимално съкратени срокове.

Дичев даде примери, които са коментирани на международната конференция на тема: “Съдебното изпълнение в полза на гражданите, бизнеса и ефективното правосъдие. Актуални тенденции в Европа”, проведена на 20 март в София.

„В тях ясно се откроиха ползите от т.нар. “доброволно или извънсъдебно събиране“, провеждано от частни съдебни изпълнители. „В 11 държави членки на ЕС, сред които и Франция, Белгия, Холандия, Испания, Гърция, Румъния и Сърбия, кредиторите използват тази възможност, като резултатите на ЧСИ са впечатляващи и по-високи от тези на традиционните компании“, съобщи председателят на Камарата на ЧСИ.