УниКредит ревизира надолу до 3,3% прогнозата за ръста на българската икономика

Заради материализирането на част от рисковете от предишния си основен сценарий УниКредит Булбанк ревизира в посока надолу прогнозата си за растежа на българската икономика през 2019 г. от 3,9% на 3,3%.

"Малко по-слаб растеж очакваме и през 2020 г. – 3,1%,съобщи Кристофор Павлов, главен икономист за България на УниКредит Булбанк, в пролетната прогноза, която банката прави всяка година.

Той посочи обаче, че въпреки предишната прогноза за известно разхлабване през 2019 г. и 2020 г. на фискалната позиция тя щяла да остане достатъчно силна, за да позволи допълнителни стимули в случай, че те се окажат необходими, след като рисковете за растежа на глобалната икономика и търговия достигнаха най-високите си нива за десетилетие.

Силното вътрешно търсене няма да позволи да се стигне до забавяне на растежа, категоричен е икономистът.

Павлов очаква икономиката да запази ръста си малко над потенциала както през 2019, така и през 2020 година.Главният икономист на УниКредит Булбанк смята, че през тази година българският износ ще се увеличава умерено на фона на по-слабите перспективи за глобалния растеж и световната търговия.

Той напомни, че ръстът на БВП загуби скорост през миналата година (от 3,8% през 2017 г. до 3,1% през 2018 г.), но икономиката навлезе в 2019 г. със сравнително висока инерция, затова и прогнозира, че растежът ще остане над потенциала за пета поредна година.

България като част от глобалната икономика

За догодина влияние върху растежа на БВП до 3,1% ще оказва забавянето на развитите икономики в комбинация с по-бавното създаване на нови работни места, предвид неблагоприятната демографска перспектива.

Кристофор Павлов обаче е убеден, че силното вътрешно търсене ще спомогне растежа да преодолее влошаването на външните условия. То ще бъде подкрепено от ръста в инфраструктурното и жилищното строителство.

Увеличението с 10% на заплатите в публичния сектор, въведено в началото на 2019 г., вероятно ще се пренесе и върху останалата част от икономиката, тъй като съществуващите ресурси от свободна работна сила намаляха до нива, които не бяха наблюдавани досега в съвременната история на страната. Всичко това, заедно с по-ниските цени на първичните енергийни ресурси, прогнозирани в нашия глобален сценарий, трябва да осигури подкрепа за доходите и потреблението на домакинствата в момент, когато създаването на нови работни места се забавя под натиска на намаляващото и застаряващо население.

Очаквани шокове

Външната среда ще остане предизвикателна, след като комбинация от фактори (включително някои специфични за страната шокове като по-слабата реколта на някои селскостопански култури, поради засушаването през лятото, и спирането на операциите на най-голямата медно обогатителна фабрика, за непланирани ремонтни дейности през последното тримесечие на 2018 г.).

Изчисленията показват, че те вече изпратиха растежа на експорта в отрицателна територия (-0.8%) през миналата година за пръв път от 2009 г. Допълнителен фактор действащ в същата посока се оказа и забавянето на глобалната търговия и растежа в Еврозоната в началото на 2019 г., което се оказа по-остро протичащо и по-мащабно от нашите първоначални очаквания. Положителната новина тук е, че забавянето на растежа в Еврозоната означава, че очакваното влошаване на глобалните финансови условия ще се отложи поне с още шест месеца и вероятно ще достигне България не по-рано от 2021 г.

По-малко нови работни места

С достигането на пълна заетост в началото на 2019 г., създаването на нови работни места ще загуби ролята си на основен фактор подкрепящ растежа. От 1,5% средногодишно за последните пет години, ръстът на новите работни места се очаква да се забави до средно 0,4% през следващите две години, като новите работни места ще са за сметка на намаляване на безработните и увеличаване коефициента на заетост в групата на населението на възраст над 55 години.

По-високи възнажраждения

Намаляващите позитиви за потреблението, поради по-бавния ръст на новите работни места, ще се компенсират от по-високите темпове на нарастване на заплатите, тъй като правителството планира ново десет процентно увеличение на заплатите в публичния сектор догодина, което очакваме да се пренесе и в останалата част от икономиката.

Потребителските разходи на домакинствата ще получат подкрепа и от положителните ефекти за богатството, които произтичат от ръста в цените на жилищата, който очакваме да продължи със скорост леко изпреварваща тази на увеличаване на номиналния БВП, както и лекото забавяне на инфлацията в потребителските цени през 2019 и 2020 година.

Бюджетът завърши 2018 г. с излишък за трета поредна година – постижение, с което могат да се похвалят шепа икономики в ЕС, като Германия и Холандия. Ние прогнозираме умерена фискална експанзия през 2019 и в по-малка степен през 2020 г..

Въпреки това фискалната позиция ще остане достатъчно силна, като дефицита няма да превиши 1% от БВП през тази и следващата година, прогнозират в УниКредит Булбанк. Според експертите на банката тази политика ще преследва две цели – да подчертае ангажимента на правителството към благоразумната фискална политика, за да се подкрепят усилията на страната за приемане на еврото. Другата цел е да се запази достатъчно поле за маневри в случай, че се окаже необходимо икономиката да получи нови фискални стимули, по време на турболентния период пред нас, в който рисковете за глобалния растеж и търговия достигнаха най-високите си нива от десетилетие.

Мащаб в инфраструктурата

Запазваме нашите позитивни очаквания за жилищното строителство през тази и следващата година. Разрешенията за ново строителство отчетоха поредния двуцифрен ръст на годишна база през четвъртото тримесечие на 2018 г., докато намеренията на домакинствата за придобиване на нови и ремонт на съществуващи жилища достигнаха най високите си нива откакто такива наблюдения се правят в страната, в контекста на нарастващите сигнали, че увеличението в цените на ипотечните кредити засега се отлага.

При това жилищното строителство е едва в третата година от настоящия период на експанзия, което означава, че България изостава спрямо повечето икономики от ЦИЕ членки на ЕС. Преди всичко, експанзията в жилищното строителство протича с поздравословна скорост, което ни прави оптимисти, че този път страната ще избегне „boomand-bust” модела на развитие, който приключи така болезнено през 2009 г .

Обемите на инфраструктурното строителство не успяха да впечатлят през миналата година, но това вероятно ще се промени през 2019 и най-вече през 2020 г.

На хартия, капиталовите разходи на публичния сектор нараснаха значително до 4,9% от БВП през 2018 г. спрямо 3,8% година по-рано. Това обаче включва 1,35 млрд. лв. за довършване на магистрала “Хемус” и 0,5 млрд. лева за реконструкция на общинските язовири (общо съответстващи на 1,8% от БВП на страната през 2018 г.), които се нуждаят от спешен ремонт, които бяха заделени в специални бюджетни сметки през миналата година, докато съответстващите им строително-монтажни работи все още не са започнали.

Така действително извършените и разплатени капиталови разходи на правителството се оказаха далеч под очакваното за трета поредна година. И докато причините за слабото инфраструктурно строителство не са достатъчно ясни към днешна дата, едно възможно обяснение е, че строителния сектор не успява да отговори на увеличеното търсене, тъй като вече е достигнал пълния си капацитет.

Изглежда проблемът е, че строителните компании не желаят да закупят нова строителна техника и да назначат нови хора, защото се опасяват, че когато текущия период на експанзия в жилищното строителство приключи, търсенето ще спадне и те ще претърпят загуби по подобие на случилото се след спукването на балона с цените на недвижимите имоти през 2009 г., показва анализът на Кристофор Павлов.

В търсене на отговор на така създалата се ситуация, правителството реши да възложи довършването на строителството на магистрала “Хемус” на най-голямата държавна фирма специализирана в поддръжката на пътища без конкурс. Скоро след това въпросната фирма предприе действия за назначаване на допълнителни работници и за увеличаване на пътно-строителната техника, която е на нейно разположение, тъй като наличния капацитет на компанията не съответстваше на мащабите на нововъзложената поръчка.

Докато приветстваме усилията на правителството да ускори довършването на магистрала “Хемус”, очакваме, че увеличаването на капацитета на строителния сектор ще отнеме още време. Това означава, че инфраструктурното строителство ще нарасне незначително през тази година, преди да превключи на по-висока скорост в периода след 2020 година, прогнозира икономистът на УниКредит Булбанк.

Очаквайте коментар на Павлов в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria, от 19:00 часа.