Потребителите в България взимат все нови кредити, за да покриват старите

Потребителите, които прибягват до „бързи” кредити, рядко съжаляват за това, дори и при невъзможност да се справят с лихвите. Те дори търсят начини да усвоят още заеми, с които да се справят с първоначално изтеглените. По този начин се получава затворен цикъл, типичен за един конкретен потребителски кръг – хора, които ползват "бързи" кредити не при извънредни ситуации, а като стандартен начин за финансиране на спонтанно възникнали желания.

Това са изводите от проучване на компанията за управление и събиране на вземания Фронтекс Интернешънъл, разработено с цел разбиране на потребителските нагласи и причините за изпадане в задлъжнялост.

В търсене на „бърз“ заем

Според изпълнителния директор на компанията Лилия Димитрова потребителите, които ползват "бързи" кредити, могат да се разделят условно на три групи. Първата група са потребители със сравнително ниски доходи, за които възниква неочаквана ситуация – от медицинско естество, наложително пътуване, ремонт на жилището или автомобила, или друг неочакван и непланиран разход. Тези хора не разполагат със заделени средства и единствената им възможност да реагират бързо е да вземат такъв тип заем. Анализът показва, че те се стремят да върнат парите.

Втората група потребители на "бързи" заеми също са добри платци, които търсят бързо одобрение и са готови да платят по-високата лихва впоследствие.

В третата група влизат хора с ниски доходи, но те нямат и необходимата финансова култура. Те са наясно, че приходите им не отговарят на сумите за покриване на месечните вноски от кредита, което ги лишава от реалната възможност  да се справят със заема. Те обаче не предприемат мерки, а теглят поредица от кредити, констатират във Фронтекс Интернешънъл.

Повече информация

Лилия Димитрова препоръчва да се вземат мерки за увеличаване на финансовата грамотност на някои социални групи, както и на българите като цяло. По думите ѝ, очертава се и друго потребителско поведение, което води до висока задлъжнялост и ниска плащаемост по кредитите.

“Много от нас купуват стоки на изплащане. Но при някои клиенти съществува изкривяване в потребителското съзнание, че качеството на стоката, която са закупили, и кредитът за нея са в права пропорционалност. Ако стоката се развали или счупи, клиентите смятат, че имат морално основание да спрат да плащат дължимата сума”, коментира експертът и казва, че това представлява трудност при по-дългосрочните заеми, тъй като повечето продукти – най-често бяла или черна техника, рядко се повреждат в рамките на две години, какъвто е стандартният срок за покриване на вноските за изплащане на стоката.

Често потребителите се налага да изплащат продукти, които не използват – обикновено допълнителни придобивки към вече сключени договори. Това е най-обичайно при мобилните оператори, посочват от компанията за управление и събиране на вземания.

Тя обясни, че сред „проблемните” платци според проучването се нареждат и тези, които имат възможност, но съзнателно отказват да платят дълга си. „Това, разбира се, е временно. В даден момент те решават да се възползват от нов кредитен или лизингов продукт, а информацията в Централния кредитен регистър (ЦКР) е един от основните фактори за одобрение”, казва Dимитрова.

Потребителски грешки

Според проучването субективните фактори като потребителски грешки или слаба финансова култура са само част от трудностите при събирането на дълговете. В анализа си компанията подрежда видовете кредити според трудността на събирането. Експертите твърдят, че практиката показва, че потребителите масово плащат първо ипотеката, а после всичко останало. “Те са отговорни към този разход, но изпаднат ли в невъзможност да се издължат при него, решенията вече не са така лесни”, смята  Димитрова.

Друг пример за трудности при събирането на непогасени „бързи” заеми за някои клиенти е наличието на няколко подобни кредита, а често те са без постоянен трудов договор, което ги прави недосегаеми за запор или съдебни действия.

От компанията за управление и събиране на вземания информират, че кредитните карти са друг вид задължение, което се събира трудно, заради слабото познаване на този тип продукт. Много потребители не разбират правилно условията за ползването на пластиката – например, че лихвата е на месечна, а не на годишна база, както и какъв е срокът на гратисния период. Немалко са и потребителите, които са получили кредитна карта като бонус към друг банков продукт. След изплащането му те трябва да закрият картата, тъй като в противен случай се трупат такси за поддръжка. Това незнание е честа причина за задлъжняване, което обичайно изненадва потребителите.

Клиенти с просрочия

От компанията идентифицират четири типа клиенти с просрочия – онези, които искат и могат да платят, други, които искат да платят, но не могат, трети – могат, но не искат да се издължат, а четвърти – не искат и не могат да върнат дълга си.

В категорията „могат, но не искат” най-често попадат младите потребители, които не считат, че подобни плащания са им приоритет. В групата на тези, които имат желание да се издължат, но не и възможност да го направят  най-често попадат хората в пенсионна възраст.