Ръст на спестяванията
Общата сума на пасивите на банковата система възлиза на 91,7 млрд. лв., като нараства със 7,6% спрямо 2017 г.
На банките от първа група се падат 58,5% (53,6 млрд. лв.), на втора група – 38,3% (35,08 млрд. лв.), а останалите 3,3% (2,99 млрд. лв.) – на банките от трета група. Преди година дяловете им бяха съответно 55,3%, 41,9% и 2,8%. Ръстът е обусловен изяло от покачването на депозитите, които формират 97,8% от общата сума на пасивите.
От статията „Депозити“ в отчета за финансовото състояние на системата става ясно, че тяхната стойност се повишава със 7,2% на годишна база до 89,7 млрд. лв. Преди година делът на депозитите в общата сума на пасивите бе 98,2%.
Увеличение на внесения капитал
Към края на 2018 г. собственият капитал на банковата система нараства с 10% на годишна база до 13,86 млрд. лв. от 12,6 млрд. лв. През годината собственият капитал нараства главно поради увеличението на внесения капитал, основно от банка от първа група, и нарастването на печалбата на сектора.
Нивото на собствения капитал на банките от първа група възлиза на 9,03 млрд. лв., а на втора група – на 4,75 млрд. лв. 13
По-малко обезценки – по-голяма печалба
През 2018г. банковият сектор реализира нетна печалба в размер на 1,678 млрд. лв., в сравнение с 1,17 млрд. лв. през предходната година. Влияние върху финансовия резултат на банковата система оказва повишението на кредитната дейност, която е основна за банките, което се отразява положително върху лихвените приходи и приходите от платежни услуги. Ефект върху доходността на кредитните институции през 2018 г. оказват още ниските лихвени проценти по пасивните операции на банките, по-ниските разходи за обезценки на годишна база (-36%), както и някои еднократни ефекти като получени от една банка дивиденти от участие в капитала на други дружества (150 млн. лв.), приходи от продажба на нелихвоносни активи (82 млн. лв.) и включване през второто тримесечие на 2018 г. на нова отчетна единица – клон на чуждестранна банка в общия резултат (чиято нетна печалба за 2018 г. е в размер на 45 млн. лв.).
Следва да се има предвид, че финансовият резултат на системата за 2017 г. беше повлиян и от по-високите обезценки, извършени от банка от първа група. Имайки предвид всички тези фактори и изключвайки еднократните ефекти през 2018 г. и 2017 г., може да се каже, че на практика нетната печалба на сектора нараства с 12% на годишна база – до 1,44 млрд. лв.
Първа група банки генерира 68,8% от печалбата за 2018 г., втора група – 28,4%, а трета – 2,9%. В края на 2017 г. петте най-големи банки по размер на активите формираха 61,1% от положителния финансов резултат след данъци, а втора група – 39%, докато трета реализира минимален отрицателен финансов резултат.
Дял на печалбата по групи банки в края на 2018 г.
Към края на 2018 г. размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система нараства с 8,7% до 4,22 млрд. лв., спрямо 3,89 млрд. лв. в края на 2017 г.
След приспадането на нетния общ оперативен доход на включената в статистическата отчетност нова банка (110,4 млн. лв.), получени дивиденти (150 млн. лв.) и приходи от продажба на нелихвоносни активи (82 млн. лв.) нетният общ оперативен доход на банковия сектор през 2018 г. расте с 0,7% до 3,92 млрд. лв.
През 2018 г. нетният лихвен доход на банките нараства с 2,5% на годишна база до 2,74 млрд. лв. След приспадане на нетния лихвен доход на новата банка (82,5 млн. лв.), нетният лихвен доход на банковата система бележи спад от 0,6% на годишна база до 2,66 млрд. лв., дори на фона на нарасналата кредитна активност.
Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към 31 декември 2018 г. приходите от лихви намаляват с 0,1% на годишна база до 3,04 млрд. лв. Разходите за лихви възлизат на 297,3 млн. лв., като те са с 19,2% по-малко на годишна база. При отчитането на ефекта от включената в статистическата отчетност нова банка приходите от лихви намаляват с 3% на годишна база до 2,95 млрд. лв., а разходите за лихви – с 21% на годишна база до 291 млн. лв. Нетният лихвен доход формира 64,9% от нетния общ оперативен доход на банковата система. За сравнение, в ЕС делът на нетния лихвен доход възлиза на 57,4% от общия оперативен приход по данни на Европейския банков орган (ЕБО) за третото тримесечие на 2018 г.
Повече доход от такси и комисиони
В края на 2018 г. нетният доход от такси и комисиони нараства със 7% на годишна база до 1,07 млрд. лв. След приспадане на нетния доход от такси и комисиони на новата банка (28,6 млн. лв.), нетният доход от такси и комисиони на банковата система бележи ръст от 4% на годишна база до 1,037 млрд. лв.
Приходите от такси и комисиони растат с 9% до 1,25 млрд. лв., а разходите за такси и комисиони – с 21,7% на годишна база, като достигат 184,5 млн. лв. При отчитането на ефекта от включената в статистическата отчетност нова банка приходите от такси и комисиони се повишават с 6% на годишна база до 1,218 млрд. лв., а разходите за лихви са с 19% повече на годишна база до 180,4 млн. лв.
Нетният доход от такси и комисиони формира 25,2% от нетния общ оперативен доход на банковата система, като неговият дял намалява спрямо отчетените 25,6% година по-рано. Според данните на ЕБО за третото тримесечие на 2018г., средно за ЕС делът на нетния доход от такси и комисиони от нетния общ оперативен доход е 28,3%.
преди 5 години Ако в България имаше закон подобен на този на Глас-Стийгъл кредитните балони нямаше да бъдат толкова големи и опасни за икономиката. Сегашната ситуация, при която банката може да дава кредит ползвайки обезпечение от парите от сметките, по които си получавате заплатата/пенсията е недопустимо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години интересни цифри : "Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 11,39% и 4,08% за тези в евро" отговор Сигнализирай за неуместен коментар