Горанов: Близо 500 млн. лв. годишно губим от некоректно отчитане на обороти

Държавата губи близо половин милиард лева от некоректно отчитане на обороти. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на петъчния парламентарен контрол, цитиран от Агенция „Фокус“.

Според него 330 млн. лв. губи държания бюджет от неплатени данъци и осигуровки в т.нар. кешови икономически сектори - заведения за обществено хранене, барове, дискотеки, търговци на дребно на храни и облека, места за настаняване, останалите - над 160 млн., са неплатени публични задължения от търговци, извършващи продажби през електронни магазини", обясни Горанов.

Той посочи още, че се очаква до края на септември всички софтуери за управление на продажбите да отговарят на изискванията на Наредба Н-18 за касовите апарати.

Горанов уточни, че удължаването на сроковете засяга около 80% от търговците в страната.

Финансовият министър подчерта, че регистрираните по ДДС търговци, които използват обикновени касови апарати, запазват ангажимента си до края на този месец да актуализират софтуера на фискалните си устройства или да закупят нови, ако софтуерът им не може да бъде обновен. 

Над 50 хил. касови апарати вече са адаптирани и в реално време предават данни към сървърите на Националната агенция за приходите (НАП).

От думите на Горанов стана ясно още, че най-големите рискове са свързани с ресторантите, хотелите, заведенията за обществено хранене от друг тип, където често и системно се избягва отчитането на всички обороти. „Създаването на софтуери в съответствие с логиката и алгоритъма на наредбата ще премахне тази възможност. Това създава доста съпротива и напрежение в част от икономическите субекти, които досега са разчитали техният бизнес модел да включва и полагаемото за държавата. Много български търговци, изкушени от това, че минава през техните сметки, смятат ДДС за част от техния бизнес модел“, допълни още министърът.

По данни, цитирани от министъра, спрямо 2014 г. с 50 на сто се подобрява събираемостта на данъчните приходи, или близо 14 млрд. лева повече, което надхвърля темповете на нарастване на икономиката. „Дълбоко се съмнявам, че има повече от 10% от ресторантите в София, които са напълно редовни“, добави Владислав Горанов.

Относно предстоящата кандидатура на България за валутно-курсовия механизъм ERM II и евентуално приемане на еврото няколко години след това, министърът на финансите напомни, че не се очаква сериозен инфлационен натиск заради въвеждането на общата европейска валута.

По думите му в страните, които през последните години са приели еврото, или изобщо не се отчита инфлация заради това, или инфлационният ефект е минимален и не надхвърля 0,3 процентни пункта, като основен принос за увеличението на цените идва от закръглянето им от продавачите.

„Дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към еврото е много под 1%“, заяви министърът като допълни, че все пак трябва да се има предвид, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги, като сред тях Горанов посочи заведения, битови услуги. Това означава, че потребителите на тези услуги, които в по-голяма степен ги ползват, могат да почувстват индивидуално инфлацията в по-голям размер, обясни той, цитиран от БТА.

Като цяло естествените процеси за увеличение благосъстоянието и доходите в икономиката неминуемо ще водят до увеличение и на цените, защото когато един работник в хлебопекарна получава не 300 лева, каквато беше минималната заплата в края на 2014 г., а 560 лева, е нормално тези по-високи трудови разходи да бъдат пренесени в цената на крайния продукт и респективно да бъдат отнесени по цялата верига на себестойност, заяви министърът и изтъкна, че колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените.

Финансовият министър напомни, че приемането на еврото не е едностранно желание на България, а е задължение на държавата, което произтича от Договора за присъединяване към ЕС, като в правния акт няма предвиден конкретен срок за въвеждането.

Горанов изтъкна, че влизането във валутния механизъм е политическо решение и зависи и от склонността на държавите членки за разширяване на Еврозоната, като отбеляза, че страната повече от 20 години е в режим на постоянна готовност. Той напомни, че за да стане страната част от Еврозоната, България трябва да покрие определени критерии, дефинирани в Договора от Маастрихт и допълни, че страна покрива четири от петте технически критерия - инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и дългосрочен лихвен процент, което е констатирано от ЕЦБ и ЕК през 2014 г., 2016 г. 2018 г. С присъединяването към ERM II страната ще изпълни и петия критерий, който е за България, като се има предвид механизма на функциониране фиксиран валутен курс спрямо еврото, е по-скоро възприет като формален акт.

Правителството и БНБ са ангажирани до приемането на страната в Еврозоната режимът на фиксирания курс да не бъде променян и влизането на страната в Еврозоната да стане с курс 1,95583 български лева за евро, напомни министърът.