Явор Алексиев: Вече се говори за потенциална рецесия през следващите години

Забавянето на растежа на българската икономика беше очаквано. В средата на 2018 г. се появиха ясни признаци, че не само българската, но и европейската икономика постепенно забавя своя растеж. Вече се говори и за потенциална рецесия през следващите години. Това каза Явор Алексиев, старши икономист в Института за пазарна икономика в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

През миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал реално с 3,1% на годишна база до 107,925 млрд. лева, показват предварителните данни на Националният статистически институт, който е събрал тримесечните данни на 2018 г.

По този начин се оказа, че разширяването е под очакванията във всички официални макропрогнози. За сравнение, Българската народна банка (БНБ), Европейската комисия (ЕК) и МВФ залагаха на растеж от 3,2%, а Световната банка и Уникредит Булбанк прогнозираха ръстове от съответно 3,3% и 3,5%. Така се оказва също, че е налице забавяне на темпа на икономиката спрямо 2017 г., когато статистиката отчете 3,8% реален ръст на БВП. То е в съответствие с това на повечето останали европейски държави.

„Преди няколко месеца се разбра, че България има рекорден стокообмен с Германия, която минава през труден период. Поради това българската икономика, която е силно интегрирана в Европейския съюз, е много чувствителна към промените в други страни членки на икономическата общност, коментира икономистът. – С растеж от 3% няма да достигнем бързо до средноевропейските нива на стандарт на живот.”

Алексиев добави, че „макроикономически погледнато, можеше и да е по-зле“. По думите на старши икономиста по-големите проблеми са свързани с потенциала на българската икономика. “Проблемът е, че не се възползваме в максимална степен от умерено добрия период, за да поставим по-добри условия и занапред", посочи той.

Статистическият календар днес поднесе и други важни данни за пазара на труда и производителността на заетите в икономиката. Алексиев смята, че най-важните реформи, които трябва да се случат са на пазара на труда: „През последните 20 г. цялостната политика на пазара на труда е силно реактивна у нас, тоест ние гледаме какво се случва и се опитваме да гасим някакви пожари ту тук, ту там. Но през последните десет години по никакъв начин не се е променила структурата на безработните лица, категоричен е икономистът. „В момента ние сме дори в малко по-лоша ситуация от тази преди последната криза, че при един значителен срив на икономическия ръст, пак можем да се окажем с няколкостотин хиляди безработни отгоре и системата, която ще ги поеме, ще ги третира по абсолютно същия начин същите хора, както ги третираше и предидесет години", посочва той.

По отношение на чуждестранните инвестиции Явор Алексиев напомни, че има много какво да се желае и да се търси. „България все още е вносител на добри практики, на ноу-хау, на мениджмънт на предприятията. Все още не сме достигнали до такова ниво на веригите на добавената стойност, че да се опитваме тук само с наши ресурси да се справяме. Случаят с Volkswagen е пореден пример за това, че ние не успяваме достатъчно добре да се маркетираме, убеден е  той и поясни, че в такива моменти се виждат проблемите, които и чуждестранните инвеститори съзират с нашата инвестиционна среда, правото на собственост, изобщо защитата на собствеността в България не само на национално, а дори и на местно ниво”, допълва икономистът.

Алексиев заяви, че за бизнеса е важно да има ясна и предвидима данъчна среда. „Един дългосрочен потенциален стратегически инвеститор като Volkswagen би искал да знае след десет години как ще изглежда данъчната система в страната“, даде пример той.

В края на миналата година данните показаха, че безработицата е 4,7%. Според икономиста пазарът на труда в България вече е изпълнил своя потенциал, по думите му заетостта се покачва, но броят на заетите спада. „Пазарът на труда е на едно рекордно добро ниво на заетост, рекордно ниска безработица, но не се вижда много накъде ще отиде оттук. Последните две тримесечия се вижда, че ръстът на заплатите започна да се забавя чувствително“, каза още Явор Алексиев и добави, че бюджет 2019 г. е малко оптимистичен по отношение на  това, което е заложено като очаквания на икономическия растеж.

Близо 64% от всички заети у нас работят в сектора на услугите, а добавената стойност, реализиран от този сектор, нараства до 73,5% в края на година, а делът на индустриалния сектор намалява до 23,5%, а аграрният сектор формира 3% от добавената стойност. Икономистът е на мнение, че това е в унисон със случващото се в повечето модерни държави.

„В момента протича един процес на преструктуриране на българската преработваща промишленост. Някои икономически дейности и сектори, които досега са заемали много човешки ресурс като текстилното производство, производството на кожени изделия и облекла, те губят вече няколко години поред работни места за сметка на други видове преработваща промишленост и дейности като производството на автомобилни компоненти, всякакви видове части на електрически и оптични съоръжения. Лека-полека България започва да произвежда продукти с по-висока добавена стойност, което в един момент би трябвало да позволи чувствително по-високо заплащане в сферата на преработващата промишленост“, убеден е Алексиев.

Икономистът пресметна, че производителността на труда се увеличава с малко над 3% през последното тримесечие и с 2,3% за цялата 2018 г. Алексиев добави, че ръстът на заплатите за същия период е 7%, а на минималната работна заплата е 10%.От икономически неактивното население 5,4% са т. нар. „обезкуражени лица“. Според него има начини тези хора да бъдат активирани, но те не могат да бъдат еднакви за всички.

Той посочи, че лицата, които не смятат, че могат да си намерят работа, са хора без образование и без квалификация. Според него много е трудно те да бъдат дресирани чрез мерки на пазара на труда и че могат да бъдат активирани чрез директен контакт с бюрото по труда и включени в някакви типове обучение. Като други проблеми той посочи късното напускане на дома на родителите от младите хора, доходите, които от родителите, живеещи в чужбина, изпращат на безработните младежи и временната миграция в чужбина на принципа „ден година храни”.

Повече от разговора в студиото вижте във видео материала!