БНБ: Забавянето на инфраструктурни проекти ще снижи ръста на БВП през 2019 г.

Външното търсене на български стоки и услуги ще забави темпа си на растеж през първата половина на 2019 г. в съответствие с наблюдаваната международна конюнктура. Тези очаквания на експертите на Българската народна банка (БНБ) са отразени в най-новото издание „Икономически преглед“.

Макроикономическите прогнози са базирани на изследвания на ЕЦБ, ЕК и МВФ, които посочват, че през периода 2018–2020 г. темпът на растеж на външното търсене на български стоки и услуги ще се забави спрямо наблюдавания през 2017 г.

Външните фактори, които ще допринасят за забавянето, са свързани с въведените до момента и обсъжданите бъдещи външнотърговски протекционистични мерки от страна на САЩ, несигурността по отношение на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, както и с икономическата ситуация в Турция и Италия. Базисният сценарий за външното търсене не предвижда въвеждане на нови протекционистични външнотърговски мерки в глобален план, както и трайно забавяне на икономическия растеж в Германия, която е основен търговски партньор на България.

Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции. Потенциално забавяне в реализирането на големи инфраструктурни проекти би ограничило растежа на БВП през тази година, като същевременно може да доведе до по-големи публични инвестиции през 2020 г. Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като балансирани, отчитат в централната банка.

Конюнктура

От БНБ напомнят, че през последното тримесечие на 2018 г. индексите на международната конюнктура продължиха да сигнализират забавяне на глобалния икономически растеж. Факторите за низходящата динамика на тези индикатори вероятно са свързани с въвеждането на мерки на протекционизъм в световната търговия, с несигурността в очакванията за повишаване на основните лихвени проценти на Федералния резерв, както и с политическата и икономическата несигурност в някои водещи икономики. Инфлацията в глобален мащаб се запази на нива близо до наблюдаваните в края на 2017 г., като през ноември 2018 г. възлезе на 2,3% на годишна база.

Финансови потоци

През периода януари-ноември 2018 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на България беше положително, като се наблюдаваше свиване на излишъка спрямо съответния период на предходната година поради значително увеличение на дефицита по търговския баланс, сочат макроикономическите показатели.

През първото и второто тримесечие на 2019 г. се очаква излишъкът по текущата и капиталовата сметка да продължи да се свива като процент от БВП на годишна база. Основен фактор за това ще бъде очакваното нарастване на дефицита по търговския баланс, което ще се определя както от по-високия растеж на реалния внос на стоки спрямо този на износа, така и от неблагоприятните условия на търговия за българската икономика.

Според БНБ през миналата година се запазва висока норма на спестяване в икономиката в условията на продължаващо подобряване на икономическата активност и повишение на доходите от труд. Това допринася за наблюдаваните сравнително високи темпове на нарастване на депозитите на неправителствения сектор. Растежът на кредита за фирмите и домакинствата продължи да се ускорява главно под влияние на нарастващото вътрешно търсене и ниските лихвени проценти по кредитите, показват данните на централната банка.

През първата половина на 2019 г. в условията на повишена несигурност, произтичаща от външната среда, продължаващо увеличение на доходите от труд и липсата на достатъчно сигурна алтернатива на спестяването в банките, от БНБ очакват депозитите на неправителствения сектор да продължат да нарастват със сравнително високи темпове.

След по-значителното ускорение на растежа на кредита за неправителствения сектор през 2018 г., дължащо се отчасти на включването на нова отчетна единица в паричната статистика, през първата половина на 2019 г. се очаква кредитът да продължи да нараства, но с по-ниски темпове от текущо наблюдаваните.

През първата половина на 2019 г. от БНБ очакват реалният БВП да продължи да нараства на тримесечна база, за което основен принос ще има вътрешното търсене. Това ще се определя главно от предвижданото нарастване на правителствените инвестиции и в по-малка степен от частното потребление, прогнозират в БНБ.

Нарастването на заплатите и съпроводеното с това увеличение на разполагаемия доход на домакинствата, а също и запазващите се на ниски нива лихвени проценти, се очаква да продължат да благоприятстват растежа на частното потребление, докато влошаването на потребителското доверие в края на 2018 г. ще ограничава неговата динамика.

Външната среда ще бъде източник на несигурност, което ще потиска инвестиционната активност на фирмите и ще ограничава растежа на износа, пише още в изданието.

Годишната инфлация в края на 2018 г. се ускориспрямо края на 2017 г. с 0,5 процентни пункта и възлезе на 2,3%. Повишаването на инфлацията през годината се определяше в голяма степен от групите на услугите и на енергийните продукти. В края на 2018 г. инфлацията се забави спрямо третото тримесечие, което отразяваше значителното понижение на международната цена на петрола.

Положителен принос за общата инфлация през декември имаха храните, стоките и услугите с административно определяни цени, както и тютюневите изделия.

През периода януари-юни на 2019 г. се очаква темпът на годишната инфлация да се ускори спрямо края на 2018 г., за което основни определящи фактори ще бъдат цените на храните и услугите. Повишението ще бъде до известна степен ограничено от очакваното забавяне на растежа на цените на енергийните продукти и стоките и услугите с административно определяни цени. В съответствие с динамиката на цените на услугите се очаква базисната инфлация да има положителен принос за общата инфлация и през първата половина на годината, прогнозират в централната банка.

По отношение на международните цени на енергийните продукти в долари и евро очакванията са за покачване през 2019 г. спрямо 2018 г., след което цените на петролните продукти ще започнат да се понижават през 2020 г. под влияние на нарастващо предлагане и забавяне на търсенето. Прогнозата за цените на неенергийните продукти в долари е за слабо понижение през 2019 г. и възстановяване на растежа им през 2020 г.

Икономическата активност в България ще продължи да нараства през прогнозния хоризонт по линия на вътрешното търсене, докато нетният износ ще има отрицателен принос. Растежът на реалния БВП през 2018 г. ще се забави спрямо предходната година поради по-слабия износ на стоки, докато растежът на частното потребление и публичните инвестиции ще бъде по-висок от този през 2017 г.

Очаква се през 2019 и 2020 г. растежът на реалния БВП да се ускори спрямо 2018 г. вследствие на свиването на отрицателния принос на нетния износ, което ще компенсира прогнозираното забавяне на вътрешното търсене. Спрямо предишната прогноза очакванията са за по-нисък растеж на реалния БВП през прогнозния хоризонт.

Годишната инфлация, за която съществено влияние оказват международните цени на петрола и храните в евро, се очаква слабо да се ускори в края 2019 г., след което постепенно да забави темпа си до 2,1% в края на 2020 г. Прогнозата за общата инфлация през 2019 г. е ревизирана нагоре, докато за 2020 г. очакванията са за по-ниска инфлация спрямо предходната прогноза.