ИПИ: Автобусът в Ковачевци и уличките в Михилци

През последните дни станахме свидетели на най-различни новини за финансови драми на местно ниво. Общински болници пред колапс, граждани със запорирани сметки заради дългове на общината, спиране на автобусния транспорт до областния център и какво ли още не. Човек би останал с впечатлението, че публичният сектор в България е в тотален крах. Всичко това обаче идва на фона на три поредни години на огромен бюджетен излишък, харчен щедро в края на годината, както и на абсолютно рекордни бюджетни приходи, планирани за настоящата 2019 г. Откъде идва тази немотия на местно ниво, пита в анализа си експертът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Многократно сме коментирали нарочната фискална централизация, която се поддържа у нас и която изсмуква парите на данъкоплатците от техните местни общности в посока към жълтите павета. Пари за преразпределение има, но те не са в общините, а в централната власт. Затова и проблемът с общинските болници се решава с изказване на премиера, че „болници в мое управление няма да закрия” и препоръка здравното министерство да реформира системата „до утре”. Същото наблюдавахме и през 2018 г., когато кметове минаваха през Министерски съвет да благодарят за отпускането на пари от излишъка за една или друга инвестиция на местно ниво – цяла редица кметове присъстваха и на решението за магистрала „Хемус”.

А помните ли, че кметовете на малките кметства също протестираха през миналата година? Те пък негодуваха, че големите общини не им дават това, което им се полага. Цялата система върви наобратно – бай Иван данъкоплатеца си плаща подоходния данък в хисарското село Михилци, но надеждата му за асфалтиран път в селото минава през бляна, че Бойко ще отпусне на община Хисаря пари от излишъка, а пък кметът на Хисаря ще се сети, че в Михилци все още живеят 150 човека. Един ден това сигурно ще стане, но в тоя същия ден други стотици населени места ще имат същия казус и едва ли всички ще случат да минат през жълтите павета.

Парадоксалното е, че в годините на растеж тези слабости се виждат най-ясно. Логично е, когато всички усещат подема – има работа и пари, то и заобикалящата среда да почне да се подобрява. Тази заобикаляща среда обаче е общинска, а не държавна. Липсата на адекватен собствен ресурс в общините води до това, че подемът на много места остава само по телевизията. Какво ли би се случило, ако местната общност има собствен ресурс да реши най-големите си проблеми? Прочетете какво се случи през последните години с болницата в Панагюрище и ще придобиете някаква идея. Там обаче имат късмет в лицето на голяма компания, която осъзнава, че трябва да инвестира в местната общност. Когато липсва подобен инвеститор, всички се обръщат към общината, която обаче е оставена без собствен ресурс.

Нека вземем за пример случая в Ковачевци, тъй като  е съвсем прост и актуален. Хората искат да имат превоз до областния център Перник, най-малкото защото там работят. Решения може да има всякакви – ще кажете, нека компаниите, в които работят, ги извозват, или нека се организират по някакъв начин сами хората. Практически обаче те са го направили – общината е организирала транспорт. За 20 дни приходите на този транспорт са 1 400 лв., а разходите - 2 800 лв. (по думи на кмета). Това означава, че за година ще имат дупка от около 25 хил. лв., ако приемем, че превозите са всеки ден, в т.ч. събота и неделя.

Пак някой ще каже, че трябва да вдигнат цената, за да си „вържат” сметките. Но дали е толкова лесно? Целият публичен сектор у нас се дотира – училища, детски градини, театри, железопътен транспорт, пощенска услуга, енергетика, здравеопазване и т.н. Сектори, в които често пазарът е нарочно гонен, за да могат политици и близки до тях да печелят. И на фона на всичко това страничният наблюдател да нахока община Ковачевци, че ще си дотира спешно организирания автобусен транспорт до Перник, е малко пресилено. В крайна сметка това си е решение на жителите на Ковачевци.

Връщайки се към децентрализацията, можем да зададем логичния въпрос - дали данъкоплатците в Ковачевци са изработили достатъчно за този разход? Подоходният данък, който плащат през годината, дали стига, за да се покрие дупката от около 25 хил. лв.? Нашите сметки показват, че жителите на Ковачевци внасят подоходен данък в размер на близо 150 хил. лв. на година. Предложението ни за преотстъпване на поне 1/5 от подоходния данък към общините би означавало, че в общината ще останат приходи в рамките на 30 хил. лв. Ето че 1/5 от подоходния данък, който плащат жителите на Ковачевци, всъщност е достатъчна, за да покрие разхода на общината за транспорт до Перник.

Всъщност това е фундаменталният момент в идеята за децентрализация. Ресурс, който така или иначе е заработен от жителите на общината, да остава на местно ниво и да решава най-тежките казуси. Няма как на национално ниво да кажем кои са тези казуси, много по-разумно е всяка община сама да си ги определя и решава. Във Враца сигурно ще помагат на болницата, в Неделино ще се опитат да си изплатят дълговете, в Ковачевци най-вероятно ще поддържат транспорта до Перник. Ако се изчистят и взаимоотношенията с малките населени места, в касата в Михилци също ще влязат пари, с които да си оправят уличките.

Всичко това, разбира се, има много детайли и условности. Именно затова през 2019 г. в ИПИ ще усилим работата си в посока фискална децентрализация. Предстоящите местни избори в края на годината също са предпоставка както да се говори повече за местните бюджети, така и да се търсят решения, които да са в сила за новите общински власти.

Виж повече в „Пътят към фискална децентрализация: Споделяне на данък общ доход с общините” (април 2018 г.).