През тази година ще се приемат няколко законодателни изменения, които имат отношение към финансовите услуги, а Министерството на финансите вече подготвя предложенията. Това пише в публикацията в най-новото издание на Асоциацията на банките в България заместник-министърът на финансите Маринела Петрова.
"Във връзка с изграждането на Съюза на капиталовите пазари България трябва да приеме законодателни промени, свързани с европейското законодателство. Те се отнасят до проспекта за публично предлагане на ценни книжа, както и при секюритизацията, като целта е да се създаде прозрачна и стандартизирана процедура при предлагането на ценни книги на инвестиционната общност", съобщава тя.
Част от облекченията засягат т.нар Проспект за растеж, който предоставя нови възможности за достъп до финансиране чрез капиталовия пазар. Неговата цел е да облекчи извършването на публични предлагания от малки и средни предприятия (МСП) чрез съкращаване на разкривания обем информация в сравнение със стандартния проспект за публично предлагане.
“По този начин се намаляват и разходите по изготвянето на новия проспект, а промените засягат обема информация, която ще съдържат резюмето и регистрационният документ, докато параметрите на документа за ценните книжа ще останат до голяма степен непроменени”, уточнява Маринела Петрова.
Тя посочва, че за първи път се въвежда възможността за емитенти, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар или на многостранна система за търговия, да изготвят и публикуват универсален регистрационен документ. Той представлява предварително съставена версия на регистрационен документ, която се актуализира от емитента всяка финансова година, а при необходимост се изменя или допълва текущо. Този документ позволява на особено активни емитенти на капиталовия пазар да реагират в кратък срок при благоприятни пазарни условия и само чрез резюме да съставят проспект за извършването на публично предлагане или допускането до търговия на регулиран пазар на емисия ценни книжа.
Според зам.-министъра ще се облекчи режимът на т.нар. вторични емисии в съответствие с европейските регулаторни практики за потвърждаване на проспектите пред различните национални надзорни органи.
Маринела Петрова обяснява, че с новата рамка на секюритизация се променят пруденциалните изисквания към кредитните институции и инвестиционните посредници. Основната цел на новия режим, който е в сила от началото на 2019 г., е гарантиране на високи стандарти, правна сигурност и съпоставимост между инструментите за секюритизация, както и по-благоприятно пруденциално третиране при банките и застрахователните дружества.
По думите ѝ сред някои от по-важните елементи на новите изисквания са, че секюритизиращите инструменти не са предназначени за непрофесионални инвеститори (с малки изключения) и институционалните инвеститори са длъжни да контролират чрез проверки (due diligence).
Министерството на финансите е инициатор за законодателни промени в Закона за банковата несъстоятелност, които засягат реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност. При прилагането на европейска директива се хармонизира частично йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници.
Друго законодателно изменение ще бъде проектът за изменение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, с който ще се предотвратява използването на финансовата система за финансиране на тероризъм. "Тези законодателни промени са в изпълнение и на Плана за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на България за присъединяване към Валутния механизъм (ERM II) и към Банковия съюз", пише в публикацията на Маринела Петрова.