ИПИ: Залагането на дефицит в Бюджет 2019 е неразумно

От ИПИ настояват за реални стъпки за намалението на данъчно-осигурителното бреме чрез премахване на някои данъци – например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии.

Експертите са убедени, че в бюджета трябва да се запази покачването на заплатите в публичния сектор като се увеличат възнагражденията на учителите. Те обаче са на мнение, че трябва сериозна оптимизация на администрацията, защото през последните три години липсват каквито и да е мерки за свиване на публичния сектор.

Сред другите мерки, които трябва да имат предвид при изготвяне на най-важния финансов закон на държавата, са изискването да има реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно осигуряване чрез прехвърляне на вноски към частните пенсионни фондове, както и разбиване на монопола на НЗОК.

От ИПИ искат да се свие преразпределението през бюджета, да има мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета антицикличен.

Алтернативата на ИПИ не предлага драконовски мерки в разходната част – реално предвидените разходи в Алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г. Не е пипнато нито едно социално плащане – пенсии, помощи. Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината.

Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в рамките на 35% от БВП, като се планира и излишък в размер на 923 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и повечето избор в осигурителните системи, алтернативата предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините.

“Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз растеж и биха отключили потенциала на местно ниво”, прогнозират икономистите.

Консолидирана фискална програма 2019 г. – проект на Министерски съвет (МС) и Алтернативен бюджет на ИПИ

Фокус: Здравеопазване

Тази година Алтернативният бюджет обръща повече внимание на финансирането на здравната система, която е е във фокусa на обществените дебати през последните години, защото "правителството все още не е представило ясна визия за бъдещето на сектора".

Правят се единствено козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липсват предвидимост и резултати. Може би основната причина за това е, че политиките в сектора не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на натиск от една или друга обществена група, смятат в ИПИ.

Един от най-ярките примери e мантрата, че разходите за здравеопазване в България са твърде ниски и трябва да се увеличат.

“Представени в стандарт на покупателна способност (purchasing power standard) доходът на човек от населението е 47% от средния за Европейския съюз, докато разходите за здравеопазване като дял от БВП са близо 93% от средните за ЕС. С други думи при половината от средния доход за ЕС България има близо до средния за ЕС разход за здравеопазване, т.е. няма как системата да е недофинансирана, поне спрямо общата картина в ЕС”, смята Калоян Стайков, който обясни, че предложенията на ИПИ за реформиране на здравеопазването се основават на добрите практики по света.”

Сред тях са поставяне на пациента в центъра на системата чрез осигуряване на възможност за избор, достъпност до навременни и качествени услуги и прозрачност както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги.

За да може пациентът да има избор, е необходимо да се създаде пазар (какъвто в момента липсва) както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги. За да се осигури безпроблемната работа на такава система е необходима работеща информационна система, която да обслужва създадения пазар в сектора, а не държавната администрация. Ролята на държавата да се ограничи единствено до създаване на рамка за конкуренцията в сектора и съблюдаване на спазването ѝ.

“Може би едно от най-важните неща, които се наблюдават в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс между ефективността и ефикасността на системата, препоръча икономистът. – Прибързаните действия в сектора винаги се оправдават с добри намерения, но резултатите от тях са или запазване на статуквото, или влошаване на работата в сектора поради допълнителното напрежение и несигурност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре обмислени и да получат широка подкрепа, тъй като изискват години наред последователни усилия.”

Икономистът напомни, че реформите се правят от администрацията, а те не са ефективни. „Затова трябва да има по-широк консенсус за провеждането им“, препоръча Калоян Стайков и потвърди, че през последните три години не се режат пари при финансирането на болниците въпреки злоупотребите.

Георги Ангелов от „Отворено общество“ се включи в дебата за бюджета и посочи, че реформите са свързани с орязване на разходите. По думите му трябва да се избере механизъм, свързан с минималната работна заплата.

„Предлагам МРЗ да расте два пъти с реалния икономически растеж или два пъти с производителността на труда“, каза той и за пример даде практиката в Естония.

Икономистът е убеден, че с по-ниски данъци се постига по-висока събираемост и даде за пример данни, според които  при 10-процентна ставка се събират с 10 млрд. лева повече в хазната. Затова той препоръча да се инвестира в мерки за увеличаване на събираемостта както при преките, така и при косвените данъци. Той  подкрепи идеята на правителството за смяна на касовите апарати.

Лъчезар Богданов от Индъстри уоч заяви, че в бюджета не трябва да се надуват балони, а да се мисли, че може да дойдат и лоши времена. Той също е на мнение, че при провеждането на реформи трябва да има дебат и обществен консенсус, за да се преодолеят дисбалансите. Като акцент в развитието на България той постави образованието и визията за неговото дългосрочно развитие.

„Реформи и консенсус са изключващи се понятия – винаги ще има недоволни“, смята икономистът Георги Ганев, програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии, който заяви, че задължително реформите трябва да се обвързват с резултат и препоръча да се спира всяко нещо, което не дабавя стойност в обеществото.

Добрин Иванов, изпълнителен директор от Асоциацията на индустриалния капитал, напомни, че „в преговорите със синдикатите зациклихме по механизма с МРЗ и държавата трябва да вземе решение“. Той смята, че МРЗ трябва да е функция на заетостта, както и чрез нея да не се прави социална политика.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.